В епизод 8 от EX ANTE | Сезон 2 продължава интересният разговор с Донка Дойчева с фокус върху връзката между песимизъм, оптимизъм и качество на живот. Гостенката е професионален психолог, учебен терапевт и политолог, чиито познания и опит са предпоставка за интердисциплинарен подход към темата. 🔶 Кои са техниките, с които да подпомогнем оптимистичен светоглед? 🔶 Защо във връзка с епизода е препоръчително припомнянето на броя "Силата на малките стъпки" от първи сезон? 🔶 Какво е важното значение на спорта? 🔶 Кои са съществените фактори, които влияят върху вземането на решения? 🔶 Защо европейците са оптимисти за личното си бъдеще и песимисти за състоянието на света? Отговорите, както и важните поуки по темата "Песимизъм" чуйте в осмия епизод на EX ANTE | Сезон 2. В епизод 7 пък можете да слушате първата част от разговора с Донка Дойчева. Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформите Бинар и SoundCloud. Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК.

Песимизмът, оптимизмът и тясната връзка между тях са във фокуса на епизод 7 от EX ANTE | Сезон 2 с гост Донка Дойчева Тя е професионален психолог, учебен терапевт и политолог, чиито познания и опит са предпоставка за интердисциплинарен подход към темата. 🔶 Какво е характерно за песимистите и оптимистите? 🔶 Кои широко разпространени схващания относно двата типа могат да бъдат сравнително лесно опровергани? 🔶 Какви са връзките между оптимизъм, цели, мотиви, образование и личностни качества? 🔶 Каква роля играе нивото на информираност за мирогледа и качеството на живот? Разберете отговорите в седмия епизод на EX ANTE | Сезон 2, в който също така припомняме, че оптимизмът, песимизмът и рационалната смелост са обект на дискусия и във втория брой от предишния сезон на подкаста. Следващия път пък очаквайте продължението на разговора с Донка Дойчева. Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформите Бинар и SoundCloud. Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК.

Да продължим темата за изкуствения интелект – в епизод 6 от EX ANTE | Сезон 2 – събеседник е Йовко Ламбрев Гостът е IT специалист и инженер с опит в някои от най-големите международни компании. Той и Георги Стоев разговарят по въпроси като: 🔶 Доколко изкуственият интелект "знае"? 🔶 Защо регулацията на изкуствения интелект може да се окаже "двоен капан"? 🔶 Как HR приложение с AI би могло да прояви расизъм? EX ANTE | Сезон 2 дава отговорите в своя шести епизод, като Йовко Ламбрев, заедно с водещия, предлага и причини да бъдем относително спокойни във връзка с възхода на изкуствения интелект. Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив. Сезон 01 на EX ANTE пък слушайте ТУК.

Кои са уроците на изкуствения интелект – разберете в епизод 5 от EX ANTE | Сезон 2 Гост в броя е Йовко Ламбрев - IT специалист и инженер с опит в някои от най-големите международни компании. Той и Георги Стоев разговарят по въпроси като: 🔶 Какви са реалистичните очаквания относно изкуствения интелект? 🔶 Какво съдържа в момента понятието за AI? 🔶 Защо тази технология все още е в ръцете на хората? 🔶 Кои са опасностите, свързани с нея? 🔶 Може ли вземането на решения да се подобри чрез изкуствения интелект и научили ли сме си уроците от работата с предишни технологии? EX ANTE | Сезон 2 дава отговорите в своя пети епизод, а в следващия разговорът с Йовко Ламбрев продължава. Можете да следите подкаста и в сайта на Радио Пловдив и платформите Бинар и SoundCloud. Сезон 01 на EX ANTE пък слушайте ТУК.

Късметът и рационалната решителност са във фокуса на епизод 4 от EX ANTE | Сезон 2 🔶 Каква е ролята на късмета в начинанията ни и как да се научим да я приемаме? 🔶 Какво може да научи естественият интелект от изкуствения? 🔶 Какви са необходимите добавки към задължителния оптимизъм? 🔶 Какво представлява рационалната решителност и по какво се различава от комарджийското поведение и арогантността? 🔶 Защо решителността и предпазливостта не са два противоположни поведенчески полюса? В минутите, в които са разгледани късметът и рационалната решителност, обръщаме поглед и към миналите епизоди, но и към бъдещите. Кои бяха най-важните моменти в EX ANTE | Сезон 2 дотук? Какво предстои? Чуйте сега! Сезон 01 на EX ANTE пък слушайте ТУК.

В третия епизод на EX ANTE | Сезон 2 говорим за проблема с трупане на загуби отвъд мига, в който е било разумно да се откажем от дадено решение.  🔶 Кои са трите основни проблема пред рационалното вземане на решения?🔶 Как да улучим точния момент, в който да се откажем от губещо начинание? 🔶 Какви конкретни техники има в помощ на тази задача? Принципи от книгата "Quit" на покер играча Ани Дюк. Как да се справим с проблема с трупане на загуби е само една от интересните теми в EX ANTE | Сезон 2, който можете да следите и в сайта на Радио Пловдив, както и в платформите Бинар и SoundCloud. Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК.

Във втория епизод на EX ANTE | Сезон 2 се учим как да "прегърнем" провала. ГОСТ: Иван Бондоков – предприемач, ментор, стратегически бизнес консултант с над 10 години опит в маркетинг и продажби. В продължението на срещата с него говорим по въпроса за смелостта и предпазливостта в бизнеса. Създаването на нови продукти все още масово се приема като поемане на прекомерен, понякога излишен, риск. В същото време всяка ИТ компания мечтае да стане продуктова компания. 🔶 Как да се осмелим да поемем тази стъпка?🔶 Има ли начин да излезем от наслоената дефиниция на икономическата сигурност, която гласи "трябва да работиш за някого"?🔶 Как да минимизираме обезкуражаването и демотивацията?🔶 Защо провалите могат да бъдат ценни и при какви условия можем да се възползваме от тях?🔶 Какви необходимите качества на предприемача в съвременния контекст?🔶 Какво гласи "правилото на двете пици"? Да "прегърнем" провала е само една от интересните теми в EX ANTE | Сезон 2, който можете да следите и в сайта на Радио Пловдив и платформите SoundCloud и Бинар. Сезон 01 на EX ANTE слушайте ТУК.

Без да знаем, без да сме го формулирали като наша сила, ние някак успяваме да се възползваме от приятните изненади, родени в привидния хаос на пазарната икономика.  Въпреки че в разговор на маса, повечето хора казват, че искат повече ред, предвидимост и сигурност… и са готови да жертват свободата си в хаотичния пазар. Всъщност дълбоко в себе си имаме усещане за уют в този неуправляем, трудно предвидим, икономически свят. Наистина твърде много хора се страхуват, че свободата ще им донесе повече хаос и непредвидимост. Но икономическата свобода не е нищо друго освен защита на правото на личен избор. Тя е в този смисъл повече ред и предвидимост, защото носи гаранции срещу крадци, измамници и административен произвол. Редът са правила, които гарантират личната свобода. Т.е. свободата се конкурира с хаоса. Защото свободата и предвидимостта са двете страни на една и съща монета. И двете са постижение на човека, колективно изобретение, носещо повече сигурност.

Страхът от хаоса е нормална емоция, която всички изпитваме. Хората предпочитаме предвидимост и сигурни прогнози. Стремим се към ред и създаваме ред около нас. Свободата да избираме понякога ни идва в тежест - твърде много предложения, много риск да сгрешим, много хаос и много стрес. Мечтите са нашият таен изход за бягство от сковаващия страх от хаоса и неизвестното. Плановете, целите и мечтите се различават не по тяхната осъществимост, а по това колко хаос сме склонни да допуснем. За плановете за лятната ваканция предпочитаме всичко да е наредено по конец. За мечтите за вила на брега на океана - дори не сме конкретизирали океана. Пречка пред новите начинания е свръх-планирането и съответно твърде конкретните очаквания за резултата. Това е предизвикателство пред приятното изживяване на едно ново екзотично пътуване. Колкото по-конкретни детайли си представяме, толкова по-разочаровани сме.

Ролите на артиста и предприемача непрекъснато се преплитат. Създаването на нови продукти и творчеството споделят обща енергия. Разбира се, не всеки артист е предприемач. Но може би всеки предприемач трябва да се възприема като създател. Но защо много предприемачи не се гордеят с ролята си на предприемачи? Някои от тях дори търсят друго амплоа, за да се представят за хора на изкуството. Може ли проблемът да е в обществената представа за създателите? Има ли обществото изразена нужда и търсене за създатели? Или има наслагвано убеждение, че икономическият растеж не е резултат от създаване, а по-скоро от добиване (и съответно изразходване) на съществуващите ресурси? Т.е. трябва труд, по-възможност много, затова демографските проблеми са проблеми… Културата ли е резултат от икономическото развитие или обратно? Или и двете са две страни на едно и също явление: постепенното узряване на обществото за “отглеждане” на създатели?

За успеха ни е нужно да носим положителна промяна на други хора, по възможност много на брой. Съчетана с иновативност и мащаб на действията, добротата носи печалба и уважение в пазарната икономика. Това, че може да се учим от отрицателната реакция, означава, че ни пука за другите. И то не в емпатичния смисъл, в който говорим за състрадание, а по-скоро в смисъл на автентичен интерес какво ги вълнува другите, какви проблеми срещат и как може да бъдат решени. Възпитанието на мащабна доброта е различно от инстинкта към алтруизъм (термин от модерния психолог Даниел Гоулман, но познат като феномен още от Дарвин) - което е съпричастност към хора, които са в тежко положение. Докато при алтруизма нашите действия са насочени към един човек или много малка група в неблагоприятно положение, при добрината в мащаб подобряваме живота на много хора. Трябва да разграничаваме предприемача от политическия бизнесмен, чиято печалба е загуба за някой друг. В теорията те са познати като рент-сиикъри. Те печелят благодарения на протекция от държавата, на гърба на данъкоплатците или потребители, които са принудени да купуват на монополен пазар. Те носят вреда, а не полза за другите. Възпитанието на предприемачеки мироглед понякога налага ясно да показва какво не е предприемач, за да не става объркване.

Един от инструментите на икономическо мислене, с което идваме на този свят вече “заредени”, е способността да навигираме в несигурна среда и да взимаме решения, наситени с риск. Но родителите трябва да научим децата да различават рационалната смелост (“Днес опитах да изпея песен пред всички деца”) от безразсъдното поемане на риск (“Днес опитах да бръкна в контакта с голи ръце”). Амбицията е важна, но не по-малко важно е предпазването от рискове, които могат да нанесат големи вреди. Алчността в икономически смисъл е заслепяване от голяма цел, заради което подценяваме големи заплахи. Затова е полезно да тренираме децата си не само като амбициозни личности, но и като отговорни и умни анализатори на рискове. Почти всеки успех е предхождан от много провали. Но натрупването на много провали не гарантира успех - ако са безцелни и хаотични, човек си остава само с провалите. За да са полезни, провалите трябва да са част от системно усилие. Особено полезни за всяко дете в тази връзка са спортът и участията в състезания.

Преди да решите, че някой ви мисли злото, уверете се, че не ви вреди от чиста глупост. Това е полезно, защото не влагате излишни емоции в битки, които не може да спечелите. И спестените сили може да насочите към възпитание на поведение у вашите деца, което да гради доверие, а не да го руши. Икономиката е общуване между милиони хора, които не се познават, но имат доверие, че резултатът от това общуване ще донесе полза на всеки. Цялото полезно знание на обществото не може да бъде съсредоточено в един човек или в един екип, но икономиката използва цялото знание непрестанно. По-лесно е да си купим нов компютър отколкото да намерим майстор да смени две плочки в банята. Въпреки че в компютъра има значително повече знание и сложност отколкото в плочките. Индикатор за нивото на обществено развитие е дали често ви се налага да имате “човек за нещо”. Това е особено показателно в работа с публичната администрация (трябва ми човек в НОИ или КАТ). Но може да бъде и фактор за доверие в частни отношения (имам човек, от който взимам истински зехтин, не фалшив).

Имате ли приятели, които обичат да казват “Аз нали ти казах”? Дразни ли ви, че твърде често дават прогноза за някакво неприятно събитие - “видя ли че, заваля, както ти казах преди да тръгнем на пикник”? Понякога се оказват прави, нали? А броите ли колко пъти прогнозите им всъщност не се сбъдват? В повечето случаи хората, които не обичаме да казваме “нали ти казах”, също сме запознати с (поне с повечето) рискове от провал на нашите планове. Това, че взимаме решения при калкулиран риск не ни прави по-глупави или по-малко предвидливи - това в крайна сметка е рамката на всяко човешко решения за бъдеще, което носи неизвестни. Аргументите на песимистите, които гледат само единични случаи на ваш провал, са в най-често чист късмет. Обикновено изобщо не си заслужава да заменяте вашата логика с тяхната. Песимистът може да изглежда по-умен, но оптимистът живее по-добре.

Разбиването на решението на по-малки стъпки прави живота не само икономически оптимален, но и по-лесен, природосъобразен и безопасен. Повечето решения могат да бъдат раздробени на по-малки парченца. В мисленето “на предела” много ни помага това, че нашето внимание по подразбиране се привлича от промени - нещо се е уголемило или смалило, нещо е прибавено, нещо е премахнато - в много по-голяма степен от целите количества, номиналните цени или други параметри. В същото време много ни пречи склонността ни да сравняваме текущото състояние на нещата с нещо, което си представяме като идеалното състояние на нещата. Ако човек мисли за малките промени и какви връзки може да имат те с други промени, има голям шанс да види, че действията му имат смисъл както за неговото лично благоденствие, така и за цялото общество.

Едно от предизвикателствата на съвременното ежедневие е постоянното нарушаване на нашия фокус от различни информационни и други дразнители. Закачени сме за мрежа, в която се подразбира, че постоянно сме на линия за всевъзможни хрумвания на твърде много хора. Понякога е почти невъзможно да разграничим важното от не толкова важното в целия поток на идеи, информация, обаждания, предложения. Как да запазим фокус върху важните задачи - и тук идва на помощ икономическото мислене - това е темата на този епизод. Времето може да бъде или инвестирано умно, или похарчено и в крайна сметка загубено. Инвестираното време е това, в което действията ни се определят от нашите стратегически решения в преследване на дългосрочни цели. Похарченото време е всичко останало. Ако измервате успеха на вашите действия в матрицата “провал или успех, нула или единица”, най-вероятно това е похарчено време. Ако измерване успеха чрез напредък към дадена цел, това най-вероятно е инвестирано време.

Конкуренцията е общата икономическа рамка, в която хората общуват. За нашето внимание се конкурират много други хора, медии, артисти, изкуствен интелект и др. Ние се конкурираме с други хора за ограничени ресурси като паркоместа, място на плажа, лайкове, сърца и усмивки. Но конкуренцията има и друго измерение. Това е конкуренцията за желанията на други хора (и съответно предлагането на нещо, което да ги удовлетвори). Това е конкуренцията за това какво е важно за други хора да бъде решено като проблем. Ресурсите са ограничени, но човешките желания не са. Вниманието на хората е ограничено, но тяхното въображение не е. Физическите продукти могат бъдат изконсумирани, но знанието и технологиите - не. Спестяванията са изчерпаеми, но предприемаческата енергия не е

Отношението на хората към несигурността се различава по това за какво очакваме да ни е яд, а не за какво действително ни е яд след известно време. Вниманието на повечето хора е фокусирано върху това да не се провалят. На малката група предприемачи вниманието е насочено срещу това да не пропуснат възможност Двата основни модела, според които възприемаме несигурността в света и определяме житейските си стратегии, са: - Смелост, която се базира на оптимизъм, калкулиран риск, стратегическо планиране, далновидност и лична отговорност - Прекомерна предпазливост, която се базира на грешното очакване, че в бъдеще бихме съжалявали повече за действие отколкото за бездействие

Този подкаст е за хората, които си задават трудни въпроси за развитието на света, за успеха и провала на едно общество. Ще даде идеи как да оборудваме децата си с умения, които им носят най-голям шанс за успех. Всички предприемчиви хора, които понякога се чудят дали са на прав път, ще открият някои отговори. Икономическо мислене е способността да взимаме решения в свят, който се променя. Включително заради решенията на други, защото човешките решения са в социална рамка. Времевата рамка на човешките решения предполагат планиране, прогноза, оценка на рискове и въздействия.