Фактите на Румен Иванов

Готови ли сме за любов?!„Когато избираме да обичаме някого и да бъдем с него, да го уважаваме, да сме лоялни - това означава, че е без значение как се колебаят чувствата ни, как се люшкат нагоре – надолу; без знзчение през какво преминаваме емоционално, то ние отстояваме своя избор; държим си на думата, защото осъзнаваме, че този човек е точно онова което искаме. Така не поставяме живота си в зависимост от своите чувства и емоции, защото са нетрайни...“ Игрите на ума „Когато избираме въз основа на лабилни емоции или водени от страх, това винаги води до житейска криза....“ „За съжаление днес все повече бъркаме любовта като избор с любовта като емоция. Все повече хора са вкопчени в бързопреходните чувствата, затова и любовта е малотрайна, бърза, fast food love...“ „За да сме психично здрави е важно да можем да правим разлика между това което изпитваме към конкретен човек и как този човек с поведението си ни кара да се чувстваме. Хората могат да казват най-различни неща, но това което говорят отразява само тяхното самомнение и претенции, а това което правят разкрива тяхната същност...“ Чуйте още за кризите в любовта и как да ги превъзмогнем от разговора в ефира на ДАРИК в звуковия файл.

Darik Podcast

Доза хумор с добрия доктор

Петканов оправя проблемите в националната сигурност

Отговорът на този въпрос дадоха икономисти от Института за пазарна икономика в предаването „Добавена стойност“ в ефира на Дарик радио

Дарик кафе

Дарик кафе

Доктор Ненков и вицовете в Дарик кафе

Честита нова партия, България отново е спасена

Хитов епизод на любимото предаване на нацията

“Анализирай това” с психолога Александра Петрова

Разговор с Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд

Попадането на страната ни в "сивия списък" на засилено наблюдение за пране на пари - тема в предаването "Кой говори"

Книжните препоръки в ефира на Дарик Кафе и този път са две - едната е за пораснали и непораснали деца, другата - за любителите на трилърите

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Научете какво и споделете с близките си

Факти по време на лед

Земеделието и иновациите

Darik Podcast

Разговор с Нери Зилбър - Файненшъл Таймс

Доза хумор с добрия доктор

Весела Бабинова си знае много и дори да идва за второто полувреме от обшо четири наваксва с боба с летеж на мисълта. Нейните сценични приключения допълваме с безалкохолна дипломация, кокосова консумация и какво е Кристияния у Копенхаген. Чуйте, вижте, бобувайте

Факти по време на Антоновден

Дарик кафе

Анализирай това

Финансистът Николай Ваньов коментира темата в ефира на Дарик радио

Темз и Антон представят интересните лителатурни заглавия

Дарик кафе

Не!Новините със Самуил Петканов

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Факти по време на имен ден

Кой говори по Дарик

Кой говори по Дарик радио

Дарик кафе

Дарик кафе

Доза хумор с добрия доктор

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Фалшиви пари, бойни разводи и бели мечки

Новата година често е повод  за взор в бъдещето, но Вчерàшният вестник се връща за много години. Царското време е златен миг за нашето слово и дори рекламите са благодат за ума. Чуйте, вижте, помнете за повече берекет в новата година!

„Анализирай това“ с Александра Петрова

„С приятели на кино“ по Дарик

Дарик кафе

Дарик кафе

Дарик кафе

Доза хумор с добрия доктор

Петканов обзира годината с ключовите моменти

Дарик кафе

Които три факта научите на Игнажден

Най-интересното, разказано от пилота Александър Богоявленски

Разговор с Трендафил Меретев, Фондация “За Нашите Деца“ и Искра Стойкова, Тръст за социална алтернатива

Впредаването "Кой говори?" по Дарик радио Даниел Ненчев, директор стратегическо развитие в БНР, изрази своето убеждение, че е време България да се ориентира ясно към страната, на която иска да бъде: "Важно е България да се ориентира, най-накрая, на коя страна от историята иска да бъде – на тази на мира, на хората, на свободата или на страната на убийците". Ненчев коментира и номинацията си за Христо Грозев за "Човек на годината". Този акт за него представлява категорична подкрепа за разследващата журналистика и нейната роля в обслужването на хората и търсенето на истината.  "Христо Грозев участва във филма, награден с Оскар - "Навални", и в разкриването на престъпленията на руската федерация, която изпраща убийци на своите критици." "В момента Христо Грозев е принуден да бъде "Бягащият човек", преследван от властите на агресивния руски режим. Гражданите могат да "арестуват" или да "наградят" Христо Грозев, като откъснат листче със съответния надпис в долната част на плакатите, разлепени в градската среда." За БНР и спряното интервюто на Митрофанова "БНР постъпиха по най-добрия възможен начин, спазвайки стандартите, за да не допуснат нещо, което не е журналистика", каза той. "Журналистите като Христо Гроздев и Мария Черешева, която спечели наградата "Журналист на годината", са на страната на хората и на свободата. Заради хора като тях и много други, създадохме проекта "Бягащият човек", коментира Ненчев. "Бягащият човек" е проект, който обединява в едно изкуството и историите на хора, бягащи от войната, терора и политическото преследване. Изложбата с 20 плакатни произведения от проекта “Бягащия човек” може да се види в "Дома на киното" в София до края на месец декември. Всеки може да “арестува” или да “награди” разследващия журналист Христо Грозев чрез сайта от акцията. Бягащият човек

Посока култура

Агросвят по дарик

Дума на годината по Дарик

Забавен край на работната седмица

Томислав Рашков е поредният гост в подкаста на darik.bg „В тренда”. Пред водещия Тодор Пантилеев той разказа за живота си и изборите, които прави.  Рашков завършва образованието си в Германия и се връща в България, за да се включи в програмата на „Заедно в час” през 2013 година, като две години преподава английски език в София.  Тази негова дейност го прави и един от младите иновативни българи, отличени в едно от изданията на класацията на „Дарик Радио”-  „40 до 40”.   „Отново бях обзет от страха, че за пореден път в живота си ще се проваля, защото не знам какво ще правя чисто кариерно. Тогава по много случаен начин разбрах за каузата и мисията на фондацията „Заедно в час”, покрай моите общи познати и приятели, които вече се занимаваха като учители. В моята глава се зароди идеята да опитам, тогава се появи това силно желание да се включа на всяка цена. Видях в себе си в тези обувки и ми се стори едновременно далеч от зоната ми на комфорт, но същевременно изключително интересно, непознато, даже леко страшно, но развиващо и полезно”, разказа той. Едно от най-важните неща, които разбира за професията е , че ученето е процес, а не крайна точка. „То е взаимен процес. Ако някой някога се замисля да става учител, най-лошата услуга, която може да си направи е да отиде с мисълта, че той знае и другите не знаят. По-скоро би било в по-голяма услуга този човек да си помисли: „Аз не знам, но знам някои неща, които мога да предам. Други не знам, но ще науча в този процес. Ще бъркам, ще имам много моменти ниско долу, но и много моменти високо горе. И трябва да знам как да ги балансирам тези двете неща”, посочи той.  „При учителите има много моменти на смазване, чисто енергийно. Това е една професия, която ти взима много, но и ти дава много. То не е само от системата. Не мисля, че трябва да я сочим с пръст. Те са редица неща - ежедневни предизвикателства, как работиш с родителите и се стремиш да ги привличаш като твои партньори, как работиш с останалите ти колеги учители, за да изградите една цялостна визия, за да може, когато децата минават в един час в друг, да не минават от една вселена в друга”, обясни Томислав Рашков. Пътят на Томислав го отвежда до следващо предизвикателство. Той става част от екипа на „Free Sofia Tour” и „Сдружение 365”.  „Ако трябва да съм напълно честен с теб, не мисля, че чужденците идват в София с големи очаквания. На мен това лично много ми харесва, защото аз винаги съм милил, че когато нямаш много очаквания, много по-лесно можеш да се изненадаш положително. Стига да имаш правилните предпоставки за това. Мисля, че нашият проект „Free Sofia Tours” е предпоставка за такава хубава изненада”, поясни  той. Рашков обясни и какво прави най-силно впечатление на туристите в София. „По време на самия тур, когато дойдат и се оставят да им разкажем повече за това какво се е случило годините назад, това, което им прави впечатление е разнообразието на стилове и пластове, които са изключително видими. Когато се разхождаме в центъра на София около метростанция „Сердика”, човек само за няколко крачки може да се пренесе назад във времето. От 19 век, потъвайки в Средновековието с църквата „Св. Петка”, от там с римските разкопки в 4 век, след това скачайки на горе към джамията към 16 век, виждаш после и комунистическите и новите сгради. Това е много интересна съвкупност, неща, които не са създадени да живеят заедно в рамките на един пъзел, но все пак са наместени и намират своята чудновата позиция там”, каза Рашков. „Чужденците много харесват столицата ни. Любопитно им е и се впечатляват от това колко е чиста. Нещо, което винаги ме изненадва, защото съм гледал на София като един по-скоро мръсен град. Изключително много им харесва времето и храната и естествено стандарта, който им дава възможност да си отпуснат джоба", допълни той.

Петканов днес е и пророчица

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Празничен дух, свежи знания и календар с акащи кученца

Разговор с Цветан Филипов от Франция

Най-интересното, разказано от пилота Александър Богоявленски

Дарик кафе

Антон представя интересните заглавия за седмицата

Дарик кафе

Agri.bg гостува на Дарик

Разговор с Дейвид Тадесе, Биляна Токмакчиева и Бояна Райчева в „Стълбището“ на Дарик

По-важното от сутрешните новини ви представят Иво Райчев, Людмил Кърджилов, Никола Братанов, д-р Мирослав Ненков и репортерите на Дарик в цялата страна. Чуйте:

Само добри и положителни изводи от случващото се около нас Петканов заздравява управляващата коалиция, окуражава учениците, подкрепя Боби Михайлов и преодолява напрежението около Здравната каса. Значи и вие можете да направите нещо хубаво днес. Чуйте, вижте, добрувайте.

Весела рибна фиеста, приятели. Ето ви три факта, които да ви радват, докато съседите ви умирисват на скумрия: Кое спира за малко действията по време на Въстанието 1916 Как американска риба прецаква Япония Защо Дикенс пише “Коледна песен“

„Анализирай това“ с Александра Петрова

50-ият юбилеен Софийски международен панаир на книгата започва от 5 декември, вторник, и ще посреща търсещите големи и малки читатели в НДК до неделя включително. Темз и Антон в това издание на “С книги под завивките“ ви дават няколко ценни препоръки за книги, които самите те смятат да потърсят на Панаира, за да започнете и вие вашето пътешествие из щандовете. Ето ги препоръките, а във видеото горе може да чуете подробности за всяко едно заглавие: “Шогун“ на Джеймс Клавел “Размяната“ от Джон Гришам “Елексир“ от Капка Касабова  “Анна Ин в гробниците на света“ от Олга Токарчук “Последният сън“ от Педро Алмодовар  “Костенурките нинджа: Послендият ронин“ на Кевин Ийстман “Едно драсване на перотo“ от сър Тери Пратчет (едно предложение, за което времето не стигна, но заслужава внимание)

Обзор на седмицата в земеделието

Младите българи с висше образование вече не са толкова склонни да емигрират и да търсят реализация в чужбина, защото получават по-добро заплащане у нас. Такава тенденция от 13-ото издание на Рейтинга на българските университети изтъкна министърът на образованието проф. Галин Цоков в предаването „Стълбището” на Дарик радио. По думите му нивото на заплащане на завършили в някои професионални направления е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти. Цоков изтъкна, че нивото на безработни висшисти у нас е 2%, а в някои специалности е под 1%. „Ако нещо стабилизира образованието у нас и направи разговора за него по-конструктивен са инструменти като рейтингът на висшите училища. Рейтингът дава актуална информация, данни, възможност за анализи и възможност за вземане на определени решения, свързани с политики за промяна на висшите училища”, обясни Цоков. „Има положителни тенденции в българското образование в няколко посоки. На първо място, през тези 13 години, откакто го има, рейтингът стана един от инструментите за изработване на комплексна оценка на качеството на процеса във висшите училища. Втората положителна новина е, че всъщност това да си човек с висше образование в България е добре за професионално развитие, но и за парите, които получавате. Втора година нивото на безработни висшисти е 2%, а в някои специалности е под 1%. Около 60% е работата у нас, изискваща висше образование. Третата добра новина е, че намалява процентът на завършилите, които се осигуряват и работят в чужбина, Тоест основната част от завършилите у нас остават тук”, обясни Цоков. По думите му младите българи с висше образование не са толкова склонни да емигрират, защото получават по-добро заплащане. „Нивото на заплащане на завършили в някои професионални направление е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти”, добави той. Министърът поясни, че младите хора у нас  успяват на базата на своето университетско образование да намерят не само работа, а работа, която ги удовлетворява и е свързана с професионалните им компетентности. Относно това защо няма нито един български университет в престижната класация Тop 1000 Times Higher Education, Цоков заяви: „Голяма част от университетите имат под 1000 студенти, което означава по-малко преподаватели и публикации, а от там разпознаваемост в световен план”.  Той уточни, че у нас процентът на висшистите е 30-35%, за разлика от 70% завършили професионално образование. В развитите страни в Европа това съотношение е 50 на 50. „Успешността на младите хора е в това те да станат личностно развитие, да формират уменията на 21 век, така че те на пазара на труда да се развиват и ако трябва да се преквалифицират. Образованието е динамично”, поясни Цоков. Галин Цоков обърна внимание на националната платформа Дигиталната раница, която от МОН разработват през последните години. „ Тя дава възможност на учителите, учениците и родителите да използват максимално добре дигиталните инструменти за обучение. В нея са качени учебниците от 1 до 7 клас, догодина ще бъдат качени и учебните до 12 клас. До момента около 17 000 учителя се обучават за използване на дигиталната раница, която може да се използва за по-добро взаимодействие. Самите учители могат да изработват  и споделят електронно съдържание”, обясни Цоков.  Относно това в колко трябва да започва учебния процес, Цоков поясни, че заложеният час е 08.00 часа. Но при двусменния режим на обучение учебият ден започва малко по-рано. „Родители искат да започват по-рано, защото иначе децата остават до по-късно. Избрахме средното положение – началния час да е 08.00 и да има автономност във вземането на решения в отделните училища. Двусменният режим е в около 11% от училищата у нас. Подготвяме по ПВУ модернизиране на над 110 училища ще се ремонтират, за да могат да преминат към едносменен режим.

Забавен край на работната седмица

Разговор с Дичо, който на 1 декември става на 50 години

Най-полезното предаване в емоционален и национален ефир отново вдига нивото на нацията. Съвети за оцеляване на студено, разказ за хакването на филипинските хайдут-партизани, молекулярен биолог пропагандира Еволюция и рап, а друг учен губи битка с плешив орел. Чуйте, вижте, слушайте новия албум на Боро Първи, който си дойде с класирането. А също така вижте цар Симеон Велики как се е снимал за своето CV:

Факти по време на киша

Дарик кафе

„Анализирай това“ с Александра Петрова

Държавните ценни книжа са удачна форма на инвестиция за гражданите, на фона на ниските лихви по банковите депозити. Държавната хазна също би спестила много, ако се финансира на вътрешния пазар, вместо да продава облигации на външни инвеститори.  Това коментира проф. Стефан Петранов от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио.  По думите му, у нас този финансов инструмент все още не е популярен сред домакинствата, но това може да се промени с повишаването на финансовата култура.  Държавните облигации са инструменти, които служат за финансиране на държавните разходи.  Какво представляват държавните ценни книжа? "Когато държавите имат дефицит в бюджетите си, както България в момента, те имат нужда да го финансират. Това става с емитирането на ДЦК, които инвеститорите купуват. По този начин държавата получава пари, а с настъпването на падежа на облигационната емисия тя има задължението да се разплати с кредиторите, разбира се, срещу съответната лихва", обясни проф. Петранов.  Той припомни, че с промените в икономическия цикъл се променя и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти са ниски, интересът към държавните ценни книжа, и въобще към дълговите финансови инструменти, е нисък. Той нараства, когато доходността се покачва, както е в момента.  "Последните емисии на български държавни ценни кинжа станаха на международните пазари и там лихвата е между 4.5 и 5 на сто. В банките в момента средните лихви са около 0.5%. Тоест разликата в доходността между облигациите и депозитите е приблизително 4% годишно, което е доста", заяви икономистът.  Каква е разликата между банковия депозит и покупката на държавни ценни книжа?  Той е на мнение, че до този момент у нас няма голям интерес към българските ДЦК от страна на физическите лица и фирмите. Статистиката показва, че не повече от 2-3% от българския държавен дълг се държи от българските фирми и домакинства.  "Една от причините за това е фактът, че доскоро лихвите бяха много ниски. Другата обаче е, че липсва "маркетинг" от страна на държавата и няма никакви опити държавните ценни книжа да бъдат пласирани сред гражданите", заяви Петранов.  Защо българите не инвестират в ДЦК?  Според проф. Стефан Петранов, нормативната уредба в момента може и да не е подходяща за подобна директна продажба на облигации "на дребно", но това би могло да се промени. Според него, за държавата в момента е по-лесно да се финансира от професионалните инвеститори на вътрешния и външния пазар, а и финансовата култура на повечето домакинства не е достатъчно висока, поради което облигациите не са познати за повечето хора.  "Чуждестранните инвеститори, с тяхната висока финансова култура, познания и вековен опит на пазарите, купуват български ценни книжа. Само преди две-три седмици България пласира 2.5 милиарда евро на международните пазари. Защо ние да нямаме доверие в собствената си държава, ако чуждестранните банки и фондове да имат?", заяви Петранов.  Той даде пример с други европейски държави, като Румъния, Хърватия, Унгария и Италия, които пускат специални емисии държавни ценни книжа за гражданите. Там тези инструменти са част от традиционния инвестиционен портфейл на домакинствата, докато у нас спестяванията се насочват основно към банкови депозити и имоти. Има ли полза държавата от емитирането на ДЦК за домакинствата?  "За държавата има огромен смисъл да търси допълнителен ресурс от вътрешния пазар. Ползата за нея е дори по-голяма, отколкото за самите домакинства, защото тяхната финансова култура постепенно се повишава и те по един или друг начин ще потърсят по-висока доходност за своите спестявания. Ако не могат да си купуват български държавни облигации, те ще се насочат към чуждестранните - нещо, което става и в момента. Най-големият ефект обаче е за Министерство на финансите и за българския бюджет, тъй като тъй би могъл да се финансира с 1 или 1.5 процентни пункта по-ниски лихви, отколкото в момента", обясни проф. Стефан Петранов.

Агросвят по Дарик

Разговор с Димитър Илиев - министър на спорта

Доза хумор с добрия доктор

Дарик кафе

Протести срещу БФС и схеми с дерогации😮

Дарик кафе

Рубрика за динамичната реалност на младите в България с Олга Василевска

Разговор с Бистра Иванова, Мулти култи колектив и Клемон Боло-Суков, фризьор и изследовател на българските народни танци

Факти по време на шах

Как да преодолеем усещането за отхвърленост “Анализирай това” с Александра Петрова

Темз и Антон представят интересните седмични заглавия

Дарик кафе

Всичко интересно от света на земеделието

Разговор с Асен Григоров в „Стълбището“ по Дарик

Забавен край на работната седмица

Официален анонс от БФС за мача с Унгария в Дарик асансьор

Дарик кафе

„Анализирай това“ с Александра Петрова

Разговор с д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение и Деян Янев, директор на езиковата гимназия „Проф. Д-р Асен Златаров“ в гр. Хасково

Всичко интересно от света на земеделието

Според политолога Ваня Григорова не е политически неправилна, а човешки невъзпитана

Обзор на събитията

❤️😂❤️😂❤️😂❤️😂❤️😂Доза хумор с добрия доктор

Инициативи, които променят света в положителна посока

Боби Михайлов получава подкрепа, а Доналд Тръмп - покана

😮Фактите на Румен😮

Разговор с Георги Еленков, юрисконсулт, координатор на Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата и Яна Алексиева, изп. дир. на Асоциация Родители

Дарик кафе

“Анализирай това” с Александра Петрова

Дарик кафе

Темз представя интересните седмични заглавия

Васил Георгиев пък оприличи надпреварата за кмет на София с филма “Роки 1”

Дарик кафе

Забавен край на работната седмица

Дарик кафе

Вторият тур е обзорен в аванс

Дарик кафе

Факти по време на будители

Рубриката за право и икономика прави своя дебют в ефира на Дарик кафе. Лъчезар Богданов, Иван Брегов, Петър Ганев и Адриан Николов обсъждат актуални теми, свързани с икономическото развитие, правото и обществото. Денят на народните будители е важен момент за националната ни идентичност и гордост. Истинското предизвикателство е как младите хора могат да се чувстват като будители в ежедневието си. Този процес се постига чрез образование, критично мислене и активно участие в обществото, са на мнение експертите. Образователната система и достъпът до качествена среда имат решаващо значение за развитието на младите хора. Учителите играят ключова роля в този процес, като трябва да бъдат мотивирани и подкрепени, за да предават знания и стимулират учениците да развиват своите способности и критично мислене. Друг аспект, който беше засегнат, са пазара на труда и борбата с корупцията. Според Петър Ганев ефективните мерки за предотвратяване и наказание на корупцията създават доверие и увереност в институциите и правителството. Организирането на местните данъци и такси трябва да бъде прозрачно и справедливо.

Дарик кафе

„Анализирай това“ с Александра Петрова

Вмомента може да се каже, че парите "спят", защото в банките има над 70 милиарда лева депозити на домакинства, които не им носят почти нищо и от които печелят само банките, които раздават кредити. Алтернативата са инвестициите във финансови инструменти, които могат да бъдат подходящи за всеки. Това заяви в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио финансовият консултант Стойне Василев.  "Абсолютен мит е, че дребните инвеститори не могат да печелят на финансовите пазари. Всеки човек би могъл да инвестира буквално с 10 лева в акции на големите световни компании, които са собственост на най-богатите хора в света", коментира той.  Откъде трябва да започнем?  Според Стойне Василев, най-достъпни за обикновените хора са инвестициите във взаимни фондове. Това са професионално управлявани инвестиционни схеми, които могат да включват различни активи - акции, облигации, имоти, злато, суровини и т. н. "Минималната сума за подобна инвестиция обикновено е около 50 лева. Не знам защо у нас имотите и златото са по-популярна инвестиция, в сравнение с взаимните фондове, в които инвестират милиони хора от САЩ и Западна Европа.

По-важното от сутрешните новини ви представят Иво Райчев, Людмил Кърджилов, Никола Братанов и репортерите на Дарик в цялата страна. Чуйте:

Darik podcast

Доза хумор с добрия доктор

Обзор на новините 10/27/2023

По данни на ДАБ от края на юни, регистрирани у нас са над 70 000 украинци с временна закрила, като държавата се грижи за 12 000. Останалите се оправят сами. Ще ви покажем как, въпреки дезинформацията и някои враждебни актове, българското общество успява да приеме голям брой новодошли хора, бягащи от война, а те, от своя страна, да намерят своето място и път у нас. Ще чуем как украинци, българи и руснаци работят рамо до рамо, за да живеем заедно по-добре. Събеседници: Веси Деянова от фондация “От нас зависи”, Наталия Еллис, Наталия Еллис  - председател на фондация „Ukraine support and renovation“ в Пловдив.  Репортаж на Мариана Корчакова за работата на сдружение “С отворени обятия”, което организира летни школи за ученици и целогодишна занималня за по-малките деца. Негов основател е Анна Хакман, рускиня от Москва.

Разговор с Десислава Микова - Грийнпийс

Как писателят разгръща непознати страници от българската история

С измененията в Закона за здравето беше създадена “Националната здравноинформационна система”

Доза хумор с добрия доктор

Пореден епизод “Ти си знаеш“

Любимото предаване поне на няколко човека доставя щури истории и факти за пореден път. Камъни с изненадващ пълнеж, защо знамената имат звезди, кой е донор на зъби и колко дълго балъци не са спали. Чуйте, вижте, дремнете

Анализирай това с Александра Петрова

Певицата Мила Роберт заяви в "Кой говори", че успехът на песента ѝ „Покемон“ се крие в това, че е нещо по-различно от останалата музика и че се харесва както и на хора, които не обичат попфолк, така и на хора, които предимно това слушат. Тя каза, че нейната мисия е да обединява хората чрез музика. Едно от най-големите им вдъхновения е “Smooth operator“ на Шаде, откъдето са взели перкусиите. Според музиканта Йоан Николае стилът на песните им е "каквото ни дойде" и всичко се слива, "без да усетиш". Едно от демотата са кръстили "ретро пауър джаз фолк". На въпроса „Кoe е уникалното на балканските ритми“, двамата са единодушни - "уникалното идва от това, че сме доста по-свободно мислещи, идва от манталитета ни".

Портфейл - рубрика на Darik Business Review

„С книги под завивките“ по Дарик

Всичко интересно от света на земеделието

Богдана Карадочева и Васил Найденов в стълбището на Дарик радио

Доза хумор

Новостите от света на киното с Христо Христозов

"Очевидно голяма изгода от този конфликт има и Русия", посочи експертът

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Факти по време на всеки е общински съветник

“Анализирай това” с Александра Петрова

❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️Темз и Антон представят интересните седмицни заглавия

😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂Забавен край на работната седмица

Не!Новините на Самуил Петканов

Виктор е на 28 години и е незрящият атлет, който успешно пробяга планинския маратон „Витоша 100“, показвайки колко голяма може да е силата на човешкия дух.

Всичко интересно от света на земеделието

Относно бюджета за сектора, министър Кръстев коментира, че културата не иска пари за заплати, тя иска пари за работа

"Сагата с Хекимян е най-бруталната демонстрация. Борисов много обича да демонстрира как властва над медиите", заяви Александър Детев

💯Доза хумор с добрия доктор😂

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Факти по време на преди рожден ден

“Анализирай това” с Александра Петрова

Темз представя интересните заглавия за седмицата

България има много добър партньорски диалог с Украйна. В момента Украйна налага забрана за износ към България и това се договаря между премиерите на двете страни, каза земеделският министър Кирил Вътев пред Дарик. Добра икономика се гради и на базата на добре развито земеделие и производство на храни. Ефектът от това да имаме развито селско стопанство ще е комплексен. Например, може да задържи повече хора в селските райони при този тежък демографски фактор, посочи земеделският министър Кирил Вътев пред Дарик. Земеделието трябва да стане ключов, приоритетен отрасъл за България. С хоризонт от 30 години напред да е ясно какво се преследва. Да има ясни цели, каза министърът в предаването Агросвят. Има земеделски производители, които виждат спасение само в субсидиите, коментира земеделският министър Кирил Вътев пред Дарик. Икономическата логика е да се борим за по-висок добив, за да имаме по-ниска себестойност, а от там и да сме по-конкуретни, обясни той в предаването Агросвят. В съседните страни – Гърция, Румъния, Турция, водата за напояване е на нулева стойност за земеделските производители. Плащат само за тока на помпите които я доставят и за покриване на разходите за поддръжка. Но и това е изключително символична цена на фона на това което се плаща у нас за оскъдната част от страната която се напоява, коментира земеделският министър Кирил Вътев в предаването на Дарик Агросвят. Грехота е да имаме толкова реки и язовири, а да не напояваме, заяви той.

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Носенето на лично оръжие за служебни цели не е законно, подчерта адвокатът

Тя създава и развива магазин за продукти за дома и личната хигиена без пластмаса

HRLabs е бутикова агенция за човешки ресурси, предоставяща услуги в сферата на подбор и консултиране във всички направления, свързани с управлението на хора. Това, което отличава HRLabs от останалите HR компании, са обществените и социално насочени каузи, в които участва. Те не само поддържат добри отношения с общността и хората, но и имат положителен социален и обществен принос. Част от инициативите са подкрепа, кариерното консултиране и споделяне на професионален опит и знания, менторство на завършващи студенти, които сега стъпват на работния пазар или такива, които трудно намират мястото си след 40+ години опит в професията си. Радослава създава и Facebook групата „Работа за нашите родители“, която за кратък срок набира няколко хиляди последователи и помага на хора на възраст над 50 години да си намерят работа. 

Всичко интересно от света на земеделието

Ивайло Христов в "Стълбището" на Дарик радио

Българо-корейски изпълнител завладя световната сцена

Разговор с Христо Христозов

Тя е иноватор, който непрестанно търси добрите практики

Всеки четвъртък от 9:10 по Дарик

Войната с Природата се отменя, за да се проведе първият учебен ден

Новият сезон на “Ти си знаеш” с истории за дисекция

Ирина въвежда иновативен модел на преподаване, който следва индивидуалните потребности на ученика

Фактите на Румен Иванов

“Анализирай това” с Александра Петрова

Най-значимото и голямо събитие за татуировки и алтернативна култура на Балканите

Алекс разработва платформата СмарТест

Разговор с Милена Манова - психитерапевт

Посока култура по Дарик

Разговор с Росица Станишева

Доза хумор с добрия доктор

Дебютният епизод бе обещаващ

Съосновател на “Софийски планински клуб”

Природата си развява коня с непрекъснати провокации

Младежка екологична организация “Спаси Странджа”

Разговор с Деница Любенова от Младежка ЛГБТИ организация “Действие”

Съосновател и председател е на Сдружение “Таляна”

Той е създател на фотографската хроника "Етюд-и-те на София"

“Анализирай това” с психолога Александра Петрова

Darik Podcast

Дарик Подкаст

Разговор с Георги Тошев

Забавен край на работната седмица

Слънчев повод събира в ефира пазителите на вчерашната вестникарска памет Панев и Петканов със зоркото око и обектив на несъществувалия Преход Веселин Боришев. Тримата обхождат любими заглавия и дописки от периодичния печат, вникват в него, както само те може да вникнат в нещо и даряват слушателя и зрителя с мигове от миналото, които по магически начин се оказват и пейзажи от настоящето, а навярно и от бъдещето. 3 години Вчерашен вестник, а сякаш минаха десетилетия. Чуйте, вижте, не забравяйте.

Весел край на работната седмица

Петканов и Панев се надпреварват кой да разкрие по-важни истини за света около нас, актуалната обстановка и събитията. Севътват г-н Пеевски как да добрува за общото благо и изобщо трудно е да се опише. Чуйте, вижте и си отворете очите.

Берлински зоопарк, пряждащ французин, българска бира за диабетици и испански естроген крал, ти си знаеш отново зарежда нацията със знания и любопитки. Чуйте, вижте и не пийте, ако сте дете или управлявате тежки машини или ще дирите папагал.

разгара на лятото когато търсим прохлада в планините или на морския бряг, все повече хора практикуват различни спортове на открито. Някои предпочитат туризма и алпинизма, други - планинското бягане и колоездене, трети карат сърф и кану или са изкушени от гмуркането. Повечето от тях обичат и пазят природата, но често, поради незнание, нанасят щети върху околната среда. Затова от „Зелени Балкани“ издадоха ръководство, което да осигури баланс между спортовете на открито и опазването на биологичното разнообразие. В него са описани съвети и добри практики, които ще помогнат за отговорното практикуване на различните спортове на открито. Темата коментираме в предаването „Дарик за природата“. Гост в студиото е Елена Тилова от „Зелени Балкани“.

Полезен като разгазиране на кола със захар, момчето за чичко отново е в ефир. Актуален обзор на темите на деня и как да си намерим втора работa, след като сме си похарчили бъбреците в Обзор. Чуйте, вижте, спрете да се стреляте поне за малко.

Всичко интересно от света на земеделието

Разговор с Георги Лозанов

Доза хумор с добрия доктор

Петканов и Панев дават нов ъгъл на гледище към събитията

Нова шепа знания за малки и проблеми

Певецът споделя интересни моменти от своята кариера

Виктория Иванова предлага книги за четене по време на почивката

“Агросвят” по Дарик

Разговор с Недко Солаков

Доза хумор с добрия доктор

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Факти по време на отпуск

В десетото издание на „3 кила култура" – да, станаха десет! – се случва неочаквана рокада. Вместо Ивайло Ненов, който отсъства по абсолютно уважителни причини, а именно – почивка на море – в студиото влиза китаристът и преподавател в Музикалната академия Цветан Недялков. В първата част на предаването заедно с него останалите двама печащи се на тежката русенска жега водещи си говорят за всички онези, които имат трудности с почивките. Професиите на хората на културата, здравеопазването, опазването на реда и – разбира се – светофарите: всички, които работят на празници и за тях е безкрайно трудно да спазят какъвто и да е график. Струва ли си всичко това? Разговорът с Цветан Недялков продължава и във втората част, когато се разказва за музика, за телевизия, за културните особености на българската публика и вечният спор между изкуството за масовата публика и по-таргетираните и по-нишови проекти – иначе казано културата срещу халтурата. Става дума и за едно сериозно предупреждение относно тротинетките и особеностите на техните батерии понякога да дават дефект с голям и опасен взрив! В третата част на предаването Раянов и Косев остават сами, за да поставят темата за елементарната култура на ходенето на море – знаем ли къде да отидем, колко пари ще ни струва и най-важното – какво искаме от една почивка? Дали те самите знаят обаче, все още не е ясно, тъй като по непотвърдени данни още са в студиото! 

Какви са тези интерактивни образователни симулации?

Официалната премиера на песента “Фънкилишъс”

Темз и Антон с най-интересните заглавия за лятото

Имаме усещането, че живеем в напрегнато, дори тъжно време. Как се справяте с това да намирате основание вие самият да се усмихвате? "Търся винаги поводи за радости, може би най-много във внуците вече и в децата, които съм възпитал, за да може да усещат хубавото, не да се хващат за лошото и да им потъват гемиите." Това заяви актьорът Кръстю Лафазанов в предаването "Посока култура" по Дарик радио.  А защо имаме чувството, че на цялата ни армада са потънали гемиите? "Има все още някакви лодки, които стоят отгоре над тази армади и човек трябва с греблата малко да доплува до някой остров, който е необитаем. Много се надявам, че все още има такова място. Комедията и сатирата са сериозно нещо. Човек трябва да обича това, което прави и да не си позволява елементарно да тръгва към него. Човек трябва да обича и уважава публиката и тогава всичко ще е наред. Тази професия е много хубава, аз съм много щастлив, че имам късмета да работя точно това. Когато човек има възможността да зареди публиката с нещо, това мисля, че е най-хубавото", заяви актьорът. "Когато човек мисли с чувствата си, е много по-истинско. На преден план са чувствата. Когато емоционално заредиш един човек, по-дълго издържа батерията му на тази емоция", добави той. На какво ни учи смехът? "Смехът ни лекува. Има нещо лечебно в него. Мъдреците казват, че минута смях прибавят година живот", каза Лафазанов. 

Доза петъчни вицове в “Дарик Витамин”

Разговор с Благой Иванов, кинокритик

Защо днес е истинският национален празник на България и още от „Не!Новините“ със Самуил Петканов

Феноменална история за сложните отношения

Факти за слушане под климатика

Всичко интересно от света на земеделието

“Агросвят” по Дарик

Стълбището по Дарик

Доза петъчни вицове в “Дарик кафе”

Ще се притече ли на помощ Панайот Панайотов

Фактите на Румен Иванов

Какво минава през ума на ревнивия партньор

Темз и Антон представят интересните книги за новата седмица

Уроците за един режисьор, за да спечели престижна награда според Командарев са първо да не го мързи и да работи много, и вторият урок е да не се взима насериозно, или всеки следващ филм той да подхожда със същата отговорност, същите стремежи, съмнения, надежди като към първия си филм и да не лежи на стари лаври. На въпроса какво трябва да се случи в българското кино, за да се "отпуши" процеса и да няма спънки, Командарев коментира: „Има нещо много просто. Когато си поръчваме каквото и да било, примерно от интернет магазин, преди да натиснем "плати", пише "приемам terms and conditions", т.е. приемам тези правила, че ще играя според тези правила. Тоест, да се направи така, че когато някой участва в една игра, тази игра има правила, и той приема резултата от тази игра независимо дали е кофти за него или е положително за него. Това е, много е просто.“ Според режисьора всички министерства на културата в последните години заемат позата "Ето ви парите, оправяйте се". Това според него означава, че културното министерство бяга от отговорността си да пипне нещата в правилника, които скърцат. Относно “Уроците на Блага“, Командарев споделя, че много е харесал термин, който Variety е въвел след прожекцията, е филмът е социален трилър. Има социалния елемент, но е вкаран в една гледаема форма на трилър, който води действието, в рамките на който излиза посланието на филма. Според Командарев, един кинаджия ,който живее в България не може да се оплаче от липса на каквито и да е било сюжети около него във всички възможни жанрове. Единственото, което липсва, е финансиране и разбира се добър екип, без който не може да се направи филм. След церемонията по награждаването на "Карлови Вари", журито се втурва към Комндарев и се оказва, че тях филма ги вълнува много, емоционално и лично и те припознават свои семейства с това, което виждат на екрана. С други думи "нашите" проблеми си имат своята специфична оцветеност, но те са универсални и се случват навсякъде по света. Стефан Командарев разкрива пред Мирослав Боршош и детайли за предстоящия си филм "Made in EU", за дрехи на най-големите световни марки, които се шият на Ешлеме в България. Чуйте повече във видеото.

Доза хумор с Добрия доктор

“Не!Новините” на Самуил Петканов

Война с врабчета и велик промоуър

Факти по време на Португалия

“Анализирай това“ с Александра Петрова

Всичко интересно от света на земеделието

Всеки трябва да намери време поне веднъж годишно да направи профилактичните си прегледи, посъветва пред Дарик онкологът

Забавен край на работната седмица

Разговор с Жюстин Томс и Методи Дреновски

Самуил Николов е от Велико Търново и скоро ще сбъдне своя мечта

“С книги под завивките” предлага интересни седмични заглавия

Доза хумор с добрия доктор

Слушайте рубриката „Не!Новините“ по Дарик радио

Най-изкусният български разказвач на истории от живия живот е гост на предаването, което награждава такива неща и автоматично го печели. Карийм, индианци, ръгби, човечество пленяват и водещи, и слушатели. Следва разследване на Драго Симеонов за общото между Славия, Папата и Мусолини, а Румен Иванов разказва за метамфетаминеното приключение на финландски войник, за да може накрая Самуил Петканов да ни прати на дъното с неработеща подводнична тоалетна. Чуйте, вижте, развълнувайте се

Дарик Русе Подкаст

Факти по време на косатки

Всичко интересно от света на земеделието

Разговор с фотографът на Red Bull Ивайло Дончев

Световни джаз таланти отново ще стъпят на българска сцена

Поредната доза петъчен смях от "Дарик кафе" по Дарик радио.

По-мащабно от един висок флаг

Живакът почна да се катери нагоре и не е за навънка, а за пред компютъра, където да си пуснете тези факти: Как откриват ценна картина в Стюарт Литъл С какво се друсат лебедите в Словакия Какво казва Хендрикс на Килмистър

Агросвят по Дарик

Разговор с предприемача Никола Ликов

Разговор с Асен Генов и Владимир Левчев в “Дребният шрифт“

В петото издание на "3 кила култура" водещите говорят с един дългоочакван гост, чието идване се очаква с нетърпение от самото начало на предаването! Дали летните почивки могат и трябва да бъдат съобразени с културните събития в страната и чужбина? Каква е тайната на творческото дълголетие на Деян Неделчев и как се правят весели песни, които се знаят от всички? Има ли в България елементарна култура на разказване на вицове? Отговорите на тези и още много въпроси ще намерите заедно с Димитър Косев, Ивайло Ненов и Христо Раянов в студиото на Дарик Русе! Не забравяйте да следите профилите на предаването в социалните мрежи, както и да се абонирате за канала на "3 кила култура" в YouTube! Youtube: https://www.youtube.com/@3kilakultura Fb: https://www.facebook.com/3kilakultura

Разговор с Ралица Аврамова и Христо Христов

Вип гост - Иво Иванов

Фактите на Румен

“Анализирай това” с психолога Александра Петрова

“С книги под завивките” представя седмичните заглавия

Вмного епизоди на рубриката ще разгръщаме богатата история на „Бийтълс“ и най-вече този период на бум буквално в рамките на една година. За тях са писани хиляди книги, монографии, статии и какво ли не. Тяхното място в световната култура е съизмеримо с това на Бах, Моцарт и Бетовен, макар почитателите на класическата музика да изпитват неприятни чувства от това. Но и тези млади момчета са се учили много от класиката преди тях. Може би след години те ще бъдат отбелязвани като най-важното музикално явление за целия XX век и изобщо за цялата модерност. Но песента, която дава началото на британската инвазия в американската музика и след която цял свят разбира за „Бийтълс“ е именно „I Want To Hold Your Hand“, в превод „Искам да държа ръката ти“. Много хора са търсили разковничето на бийтълманията. Тя има своите много обяснения в цялостното развитие на историята и културата. Всички благоприятни условия са използвани максимално. И музиката тогава е в застой, и младото поколение иска да се бунтува срещу условностите, налагани от възрастните, и политическата ситуация в САЩ предполага началото на много движения, започващи като контракултура и превръщащи се в масова култура. Широко прокламираният идеал за „американска мечта“ изглежда на младите в САЩ като надуто, лицемерно и изпразнено от съдържание понятие. Те се отвращават от войната във Виетнам и не искат ядрено въоръжаване. Всеки в онзи период се бори за нещо. Жените се борят за повече права, цветнокожите, начело с Мартин Лутър Кинг, протестират срещу расовата дискриминация, зелените бранят природата от вредните индустрии. Младите хора като цяло са все по-разочаровани от консуматорството и все повече се обръщат към природата и свободата. Те не се подчиняват на авторитети, а издигат в култ независимостта. В този период да говориш и да твориш свободно е най-важното нещо. А музиката е най-лесно достъпният начин да се изразява култа към творческата свобода и свободата на изказ. Тя насърчава разкрепостяването в модата, дава началото на хипи движението, насърчава модата на джинсите. А „Бийтълс“ от своя страна се превръщат в нещо като символ на поколението и на епохата, който рязко задвижва и десетки други културни явления в зародиш, придавайки им масов характер. Пресилено е да се каже, че Пол Маккартни, Джон Ленън и останалите поставят началото на сексуалната революция, променила цялостно отношението на младите хора към секса и любовта. Този процес е назрявал още от 20-те години и първите трудове на Фройд по темата. През 1953 година започва да излиза списание „Плейбой“, а до края на 50-те Мерилин Монро е вече секссимвол. Част от този процес е и рокендролът, който в самото си название носи недвусмислена сексуална препратка. Буквалният превод от английски жаргон е „клатя се, люшкам се“. Пресилено е „Бийтълс“ да се обвиняват също, че първи експериментират с наркотици, когато в началото на 60-те халюциногените са вече доста популярни. „Бийтълс“ са катализатор на всички тези процеси и ги правят по-видими, по-безобидни и привлекателни за младите. Често ще се връщаме на събитията от този период, затова сега ви даваме само най-важните ориентири.

Най-вероятно началото на тази история е някъде след 1833 година - годината, в която Великобритания окончателно отменя робството със специален закон. В продължение на повече от три века търговци на роби отиват с британски кораби до Западна Африка. Там разменят стоки за роби, след това натоварват робите и през Атлантическия океан ги извозват до Карибския регион, и по-точно до т. нар. „Западни Индии“ - Ямайка, Барбадос и Британски Вирджински острови, където ги продават на плантатори. Над десет милиона души са превозени така за период от три века. От тях половината са продадени, а други около пет милиона умират по пътя, или поради лошите условия на труд и от различни болести. Основното предназначение на робите е да работят за големи плантации за захар, памук, кафе, тютюн, ром и други. Търговците натоварват стоките, създадени чрез робски труд, и се връщат в Англия, където реализират продукцията. С парите купуват нови стоки за Западна Африка и всичко започва отначало. Първите в Англия, които яростно се обявяват срещу продажбата на роби, са протестантите. Най-известен техен представител е Alan Wilberforce (Алън Уилбърфорс), който става депутат в британския парламент и тринайсет години се бори за закон срещу робството. Законът е приет, а търговците на роби и плантаторите са компенсирани с огромни суми заради нарушената си търговия. Но за да няма сериозни сътресения в империята, робите не са компенсирани по никакъв начин и даже са принудени да работят безплатно по 45 часа седмично за уж вече бившите си господари. Група недоволни роби успява да избяга от своите господари и да се пресели в Нова Скотия, Канада. Там тези хора пренасят една песен, наречена „No More Auction Block (For Me)“. Може да се преведе като „Няма повече да съм за продан“. Auction Block е наричана през XIX век платформата, върху която са заставали търговците на роби, за да обявят и покажат стоката си. След известно време песента се запява от тъмнокожите активисти в Гражданската война в САЩ през 60-те години на XIX век и се превръща в един от химните на тази борба, какъвто е и „Aura Lea“, станала по-късно основа на „Love Me Tender“ на Elvis Presley. След това песента се пренася в църквите и университетите. Има множество записани версии на „No More Auction Block (For Me)“, измежду които е и тази на Odett (Одет). В началото на 60-те години на XX век пък един от най-популярните кънтри певци, който е вдъхновител на движението за граждански права в САЩ, е Woody Guthrie (Уди Гътри). През 1961 година, докато той лежи в психиатрична клиника в Ню Йорк, където се лекува от Болестта на Хънтингтън, го посещават множество млади музиканти. Сред тях е и деветнайсет годишният Robert Allen Zimmerman (Робърт Алън Цимерман). И двамата родители на момчето са евреи, Баща му е наследник на литовски евреи от Одеса. По-редовните ни слушатели помнят, че едни други литовски евреи от Одеса вдъхновяват Луис Армстронг да пее руски песни. Е, тук вдъхновенията са малко по-различни. Когато през януари 1961 година Робърт се запознава с Гътри, той става най-верния му последовател. Така Цимерман, известен по-късно като Боб Дилън, започва живо да се интересува от движението за граждански права в САЩ, което по онова време е в пика на популярността си. От февруари 1961 година Боб започва да свири в нюйоркски клубове и там се запознава с много тъмнокожи певци, от които чува доста американски народни песни.

Песента, на която се спираме днес, е инструменталната композиция „Man With A Harmonica“, създадена от Ennio Morricone за филма „Once Upon A Time In The West“ от 1968 година. За да вникнем в историята на композицията, преди всичко ни е нужно да навлезем в киноконтекста, в който е създадена. „Once Upon A Time In The West“ (в превод „Имало едно време на запад“) е много популярен американски филм, който доста отдавна достига и до българските зрители. Мястото, където се развива историята, е т.нар. „див запад“. Дивият запад е едно условно понятие за дивите предели на САЩ от втората половина на XIX век. То е свързано с мечтата на американците за Обетована земя, където всички граждани са свободни и равноправни. Филмът се запомня с играта на Henry Fonda (Хенри Фонда) и Claudia Cardinale (Клаудия Кардинале). Жанрът му е спагети уестърн. Така са наричани уестърните, снимани в Италия и режисирани от италианци, или със силно италианско участие. А тук има много италианци. Като се започне от режисьора Sergio Leone (Серджо Леоне), мине се през помощник-режисьора Sergio Donati (Серджо Донати), след това през авторите на сценария Dario Argento (Дарио Ардженто) и Bernardo Bertolucci (Бернардо Бертолучи), и се стигне до автора на музиката за филма Ennio Morricone (Енио Мориконе). Леоне получава офертата за филма от „Paramount Pictures“. Това е същата филмова компания, чрез която през 50-те години Elvis Presley (Елвис Пресли) пробива в киното. На 21 декември 1968 година филмът е пуснат по европейските кина. Пет месеца по-късно, на 28 май 1969 година, е представен и на американска публика. Независимо, че е с дължина почти три часа, филмът става един от най-гледаните на европейския континент. В Америка, макар да е пусната с 20 минути по-къса версия, филмът е приет зле. Критиката твърди, че авторите не са запознати с културните и исторически корени на нацията. Така първоначално филмът не успява да спечели големи приходи, но по-късно е оценен като една от най-великите холивудски продукции, включена и в Националния регистър с американско културно наследство в Библиотеката на Конгреса на САЩ. „Имало едно време на запад“ е един от онези филми, които стават класически, без дори да ги усетим. Той не е носител на нито една престижна награда за своето време и се счита за търговски провал в САЩ, особено на фона на предишните уестърни, правени от същите хора. Никой не очаква, че един ден този филм ще присъства в авторитетните списъци с най-великите световни филми за всички времена. Двете основни теми на филма са покоряването на запада и темата за отмъщението. Сюжетът върви плавно и с чести връщания в миналото, където спомените на персонажите разкриват тяхната мотивация и посока. Няма да можем да ви разкажем тук сюжета, тъй като той е доста дълъг и наситен, но можем да кажем някои важни неща, свързани с музиката. Роман Енио Мориконе, както е рожденото му име, от много ранни години проявява силен интерес към свиренето. Това не е учудващо, тъй като баща му е известен тромпетист и дори синът също започва кариерата си, свирейки на тромпет. На 31 години Енио пише и първата си музика за цял филм. Случва се така, че макар да е написал едни от най-великите музикални произведения за филми, той не получава „Оскар“ чак до 2007 година. Серджо Леоне и Енио Мориконе за известно време са съученици в музикално училище, но когато по-късно за пръв път се срещат по работа, Серджо първоначално не може да познае Енио. Сътрудничеството между Мориконе и Леоне е едно от най-плодотворните за световното кино. Работили са заедно по музиката за общо шест филма. Те вече имат доста сериозен успех със съвместната работа по три уестърна с Clint Eastwood (Клинт Истууд), известни като „Dollars Trilogy“ („Трилогия за долари“). Саундтракът към третата част от трилогията, „The Good, The Bad And The Ugly“ („Добрият, лошият и злият“), продава милиони албуми, а тематичната песен става международен хит.

Ежечетвъртъчното оправяне на държавата влиза в нова фаза и Петканов вече спира да е само говорител, а почва да оглавява службите. Разкрива активно мероприятие на чуждите посолства, с което печели точки пред другите чужди посолства. Вижте, чуйте, спете спокойно.

Фактите на Румен Иванов по Дарик

“Анализирай това” с Александра Петрова

3 кила култура - предаване за всичко онова, което ни прави хора. Не забравяйте да следите профилите на предаването в социалните мрежи, както и да се абонирате за канала на “3 кила култура” в YouTube!

Биографии за ценители

Песента е описана като съвместно дело на цялата група, но истината е по-различна. В началото на 1966 година почти никой не познава „The Doors“ („Дъ Дорс“). Бандата е на няколко месеца и има малко фенове в Лос Анджелис. „Light My Fire“ (в превод „Запали ми огъня“) е песента, дала известност на групата. През тези първи месеци основен автор на песните е вокалистът Jim Morrison (Джим Морисън). Един ден групата открива, че вече няма мелодии и Морисън приканва и останалите да напишат по нещо, за да не свирят кавъри пред публиката. Китаристът Robby Krieger (Роби Крийгър) го пита за какво да пише, а той му отговаря: Пиши за нещо универсално. Нещо, което няма да изчезне след две години. Нещо, което хората могат сами да интерпретират.“ Едва двадесетгодишният тогава Крийгър се прибира в дома на родителите си в Пасифик Палисейдс, Лос Анджелис, и решава да пише за някой от четирите елемента - огън, вода, земя, въздух. Избира огъня, вдъхновен от „Play With Fire“ (Игра с огъня) на „The Rolling Stones“. Огънят стопля, но и изгаря. Това е метафора как градивната любов може да се превърне в унищожителна страст. След куплет в стил фолкрок, песента се развива стихийно. Същата вечер Крийгър е готов с идеята си. За музиката е вдъхновен от хита на Jimi Hendrix (Джими Хендрикс) „Hey Joe“. На следващата им репетиция Крийгър представя новата композиция. Барабанистът John Densmore (Джон Денсмор) предлага куплетите да са с латино ритъм, а Морисън дописва текста, добавяйки и елемент за погребална клада (funeral pyre). Крийгър е против такава препратка към смъртта, но това е любима тема на Морисън и той държи на нея. Така вторият куплет става еталон за поетичния талант на Морисън. Крийгър предлага последната реплика да е „Come on baby light my fire.“ („Хайде, скъпа, запали ми огъня.“). Но Морисън настоява за по-поетичното и провокативно „Try to set the night on fire.“ (Да опитаме да запалим нощта.). По-късно Крийгър открива, че цитатът е от стихотворение на Морисън от тетрадка, писана в ученическите му години. Четвъртият в групата Ray Manzarek (Рей Манзарек), свирещ на клавишни, предлага началото, повлияно от фугите на Йохан Себастиан Бах, което усъвършенства в месеците след това. Органът му „Вокс Континентал“ е същият вид, какъвто ползва Alan Price (Алън Прайс) в „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“, за която вече сме говорили. Продуцентът Paul A. Rothchild (Пол А. Родшийлд) предлага началото да стане и финал. Солото по средата е чиста импровизация, каквито много са обичали да правят, докато свирят в популярния холивудски клуб „Whisky a Go Go“. По-късно Крийгър се дразни от това колко малко се знае, че той е основен автор на песента. Дотогава всяка от песните на групата е била конструирана върху три акорда, а на него му се е искало да направи нещо по-разчупено. През април „The Doors“ вече изпълняват „Light My Fire“ в концерти, разширявайки я постепенно с импровизации. В това им помага и познаването от Крийгър на фламенко стила и лекото му приплъзване по струните на китарата „Gibson SG“. Използват модерната за жанра полиритмия. При нея ударните и солото са в два различни ритъма, застъпващи се на определени интервали. А Манзарек свири в концертите с лява ръка на „Fender Rhodes“, а с дясната солира на органа. При студийната версия продуцентът Пол. А. Родшийлд) привиква басиста Larry Knechtel (Лари Кнехтел) да дублира бас линията върху тази на клавишните. Има предположения, че баскитарата е изсвирена от Carol Kaye (Каръл Кей), основани на нейни думи, но те не са потвърдени. Песента е записана през август 1966 година в „Sunset Sound Studios“ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния. Тя е над седем минути, а средищната част от над четири минути е от сола на Манзарек - на органа и Крийгър - на китарата. Концертните версии понякога са по 14 минути. Това е смятаната за първа рок песен с инструментална част от електрическа китара и клавишни. Жанрът на „Light My Fire“ е психеделичен рок, но това не изчерпва стила на „The Doors“.

Има песни, които носят отпечатъка на своето време. За една от тях ще си говорим днес – „El Condor Pasa“ на „Simon and Garfunkel“ от 1967 година. Историята зад песента всъщност е разказ за един живот, посветен на музиката. Daniel Alomía Robles (Даниел Аломия Роблес) се ражда през 1871 година в Уануко, Перу, в семейство на френски мигранти. Още от ученик той проявява силен интерес към музиката на индианските племена, обитаващи пределите на родната му страна. През 1894 година, при едно пътуване до Амазонка, той се запознава с католика мисионер Габриел Сала. Сред джунглата на Амазонка Сала е създал градче, в което 400 души работят на полето и сами изкарват прехраната си. А в неделните следобеди всички се събират, за да пеят и танцуват, припомняйки си стари песни. Може би нещо в дивата атмосфера на градчето сред джунглата, или в характера на Габриел Сала, подтиква Даниел да зареже медицината, към която го тласкат родителите му, и да се посвети изцяло на музиката. Оттогава започват неговите обиколки из Андите и Амазонка, за да се среща с хора в най-затънтените места и да записва от тях народни песни и митовете около появата им. По-късно в архивите на Даниел, дарени на Католическия университет в Перу, са намерени над 700 традиционни перуански песни, плюс още около 230 негови авторски произведения. Вдъхновен от фолклора на Андите, Даниел решава да напише музикална пиеса, в която да вгради фолклора на Перу. Така през 1913 година се ражда зарзуелата „El Condor Pasa“, в превод от испански „Полетът на кондора“. Зарзуела (или още сарсуела) е нещо като фолклорна оперета, характерна като жанр за някои латиноамерикански народи. Либретото е дело на Хулио де Ла Пас (псевдоним на драматурга от Лима - Хулио Бодуен). Действието се развива в миньорско селище в Перу от началото на XX век. Младият Франк е против малтретирането на работниците в мината от нейните собственици, но другите го обвиняват, че е неблагодарен към техните покровители. Той иска да напусне мината и се скарва с двамата собственици. Те са решени да накажат Франк, но единият от тях се оказва негов биологичен баща и това го възпира. Докато върви разказа за миньорите, които са роби на труда, тече и историята на двама пастири - момче и момиче -, които преживяват предбрачни вълнения. Денят на сватбата е празник за всички в града, но не и за онези в мината, защото те не могат да изоставят работата си. Пастирите символизират за миньорите така желаната свобода. Песента „El Condor Pasa“ се свири по време на танца, който младоженците и техни приятели изпълняват, навлизайки в града. Танцът се нарича Pasacalle и затова песента, върху която го изпълняват, носи такова име. Pasacalle е латиноамерикански народен танц за двойки, който няма много общо с характерния за бароковата епоха танц „пасакалия“ от XVIII век. И така, биологичният баща на Франк присъства на тържеството, напива се и жестоко малтретира втория му баща, който в пристъп на отмъщение го убива. Другият съсобственик на мината разбира и веднага отива да отмъсти за убийството, но е посрещнат от Франк, който погубва и него. В самия край на последното действие се появява кондор, който за експлоатираните работници е символ на силата, здравето и най-вече на свободата. Кондорите в Андите са едни от най-големите и дълголетни птици. Те живеят най-вече в труднодостъпни местности. Любопитното при тях е, че при добри условия могат да изминат триста километра дневно, летейки около пет километра над земята. Толкова рядко жителите на тези земи виждат кондор, че го приемат като знак за своя нов живот на свобода и радостно крещят: „Ние сме кондори!“

Доза хумор с добрия доктор

Във време, когато летят enter-и и ентерологични експлозии, гласът на разума итново е в ефир, за да нормализира ситуацията. Поне за 15 минути всичко е наред. Па после - да става каквото ще. Чуйте, вижте, enter The Matrix!

Берекет и японски керамични жаби

Факти по време на блондинки

Разговор с Георги Богданов и Весела Банова

Днешната музикална история разказва за един от най-популярните хитове в САЩ. Това е „Those Were the Days“ на Mary Hopkin от 1968 година. И друг път сме говорили за руското влияние върху западната култура. И тук историята започва в Русия през 1924 година. Тогава Борис Фомин пише музиката за „Дорогой длинною“. Песента се приема много топло от руската диаспора по света не само заради простотата на мелодията и текста, но и поради усещането, че има нещо антисъветско. Може би проблемът е в споменатата вътре тройка. Трудно е накратко да се обяснят десетките асоциации за тройката в руската култура, където от Николай Гогол та до Александър Блок тя символизира много неща. Нещо като нашия Балкан, но по-силно. Руската емиграция, част от която е с дворянски корени, я свързва с тъгата по старото време, но и със свобода и революция, което стряска съветската власт. Песента често е изпълнявана в ресторанта на Настя Полякова в Париж, където се събират много руски емигранти. Там се предполага, че я е чул и Александър Вертински. Проникването на песента в Америка може да е по много начини. Вертински прави голямо турне там през 1934 година. Смята се, че текстът е писан конкретно за певицата Елизавета Белогорская. На места се твърди, че първата версия на текста е на самия Фомин и той го посвещава на циганката Маня, с която има страстна любов. Но няма доказателства, така че това си остава таблоиден мит. Покрай всеки руски романс обикновено има някоя сладникава историйка. Действителният автор на текста е Константин Николаевич Подревски. Първият официален запис на песента е на Александър Вертински от 1926 година, направен в парижко студио, а вторият - на Тамара Церетели от 1929 година. Хронологично обаче Тамара първа я изпълнява още от есента на 1925 година. Има и варианти с друг текст, писан пък от Павел Герман. Версията на Вертински става много популярна и доста хора мислят, че той я е писал. Вертински не отрича този мит, но негови приятели му устройват среща със самия Борис Фомин, след която нещата се променят. През следващите десетилетия много руски певци, основно емигранти, изпълняват песента по целия свят. Сред тях са Юрий Морфеси, Пьотр Лещенко, Стефан Данилевски, Людмила Лопато. Включвана е и във филми. Но и не само руснаци я пеят. Тя е припозната от поляци, грузинци, дори сърби. Изпълняват я и солово, но и цели естрадни оркестри. Така песента става неизменна част от градския фолклор на руснаците по света. Вертински прави няколко версии на „Дорогой длинною“ с най-различни оркестри и записвани в много държави. Но както често става, руска култура не се припокрива с руска политика. През 1929 година, на Всерусийската музикална конференция в Ленинград, днес Санкт Петербург, се решава естрадният репертоар да се раздели на четири групи. В четвъртата група попадат т. нар. контрареволюционни песни, между които са и тези на Борис Фомин. А една от тях е „Дорогой длинною“. Но как можеш да спреш нещо, извиращо дълбоко от руската душа? Нещо, с което руския народ се гордее и представя по целия свят? А и текстът не обижда никого, нито директно споменава нещо против властта. Простичък текст, в който един човек си спомня за своята младост, гледайки как приятелите му летят в руска тройка. В началото на 60-те песента получава нов живот. Русия не смее първа да я подхване отново, а това правят най-вече грузинци и поляци. Когато грузинката Нани Брегвадзе я записва, тя продава милионен тираж. Не е известно колко точно е той. Примерът е последван от десетки други певци и оркестри. В Съветския съюз се налага мнението, че това е руска народна песен, за да не се буди интерес към нейните автори и как властта се е отнесла към тях. Даже повечето руски версии след 1968 година възпроизвеждат варианта на Мери Хопкин, а не началната мелодия на Борис Фомин.

“Агросвят” по Дарик

Разговор с Добромир Бориславов

В новото издание на "3 кила култура" водещите Ивайло Ненов, Димитър Косев и Христо Раянов ще потърсят отговори на следните въпроси:  Какво се прави на 26 май и защо този ден е почти толкова важен, колкото и 24 май? Къде е разликата между вандализма и изкуството, когато става дума за графити-културата? Защо ръководителят на телевизионния център на БНТ в Русе посети най-новото радиопредаване? Ще дойде ли Захари Бахаров на гости в студиото? Какви са отговорите – чуйте в ефира на Дарик! Не забравяйте да следите профилите на предаването в социалните мрежи, както и да се абонирате за канала на "3 кила култура" в YouTube! Youtube: https://www.youtube.com/@3kilakultura Fb: https://www.facebook.com/3kilakultura

Доза хумор с добрия доктор

Всичко интересно от света на киното

Идими-дойдимито на политическата класа изглежда е към края си и Петканов е идеолог на ротацията. Отново споделя стиска невероятни предложения, за да пребъде България.Вижте, чуйте и се ротирайте!

Разговор с Димитър Кенаров - журналист

Фактите на Румен

“Анализирай това” с Александра Петрова

Темз и Антон представят интересните книги за новата седмица.

На 19 май от 11:00 по Дарик Русе започва „3 кила култура" с водещи режисьорът от Ивайло Ненов, диригентът Димитър Косев и сценаристът и писателХристо Раянов.  В студиото на Дарик на достъпен език ще се коментиратактуални теми и събития от културния живот на града и региона, ще се канят гости от различни сфери на изкуството, журналистиката, емблематични за Русе личности и др.  Особено място в предаването ще има рубриката „Елементарна култура", където с гост, специалист в своятаобласт, ще се обсъждат различни аспекти от градската култура –  как се ходи на концерт и театър, вандализъм ли са графитите, до елементарна култура на шофиране, култура на кръводаряване, благотворителност, хранене и още много теми от градския бит.  В „3 кила култура" място ще намерят и изпълнения на известни изпълнители от Русе и региона, както и такива от ундърграунд сцената като целта е да се популяризират местните изпълнители и да се покаже, че в града талантливите хора трябва да имат своя трибуна. Предаването ще се излъчва и в Youtube и Spotify, a за повече информация следете каналите на „3 кила култура" в социалните мрежи:  Фейсбук: https://www.facebook.com/3kilakultura Youtube: https://www.youtube.com/@3kilakultura Инстаграм: https://www.instagram.com/3.kila.kultura/

Христо Христозов представя новото от света на киното

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Рубрика на "Кой Говори" по Дарик

Каймакът на националния радио ефир събра на едно място. Целта е да разкаже истории за градски транспорт, човешкия мозък, предпазване от грехове, СЕМ в хипермаркета, казармата и изобретателни и не толкова присъди. Чуйте, вижте и се научете.

Неусетно мина една седмица и е време пак да ви паднат челюстите от изумление: - Как се бяга от затвор с торта и комикс - Защо не се закопчава най-долното копче на сакото - Какво е операция "Попай"

“Анализирай това“ с Александра Петрова

Музикалната история днес е за една песен, която много хора свързват с връщане към родния дом. Това е „Green, Green Grass of Home“ на Tom Jones от 1966 година. Много градски легенди говорят, че Tom Jones (Том Джоунс) избира тази песен поради различни къщи, към които има носталгия. Но да оставим това настрана и да се запознаем с реалната история. Песента е написана през 1964 година от Curly Putman(Кърли Пътман), автор на песни от Нешвил, щата Тенеси. Той е отчасти вдъхновен за създаването на парчето от филма „The Asphalt Jungle“ (Асфалтовата джунгла) от 1950 година, режисиран от John Huston (Джон Хюстън) и с участието на актьори като Sterling Hayden (Стърлинг Хейдън), James Whitmore (Джеймс Уитмор) и Marilyn Monroe (Мерилин Монро). Това е първият филм, в който Мерилин Монро привлича вниманието на публиката. Продукцията, базирана на едноименния роман на William Riley Burnett (Уилям Райли Бърнет) от 1949 година, разказва за група мъже, които се опитват да направят обир. Един от тях се включва в грабежа, защото възнамерява да напусне града и да откупи семейната ферма за коне, в която е израснал и някога е била отнета от родителите му поради натрупани дългове. В края на филма човекът е тежко ранен и бяга от полицията. В последната сцена той най-сетне стига до родната си ферма, намираща се в живописна хълмиста местност, но там умира от огнестрелна рана. Домът от детството на героя е онова, което дава вдъхновение на Пътман. Къщата с напукана боя, стария дъб и зелената трева в текста са свързани с това вдъхновение. В текста на „Green, Green, Grass Of Home“ един мъж се завръща в дома на детството си, който не е посещавал много отдавна. На слизане от влака го посрещат усмихнати родителите му и любимата му Мери. Той се разхожда с Мери в родното си място, връщайки се към спомените за стария дъб, където си е играел като малък. Песента внезапно преминава в реч. Мъжът се събужда, виждайки сивите стени около себе си, и осъзнава, че е в затвора. А в същия ден е определена смъртната му присъда. Осъденият вижда пазача и тъжния стар свещеник, които ще вървят с него до мястото на екзекуцията. Но след това той пак ще се върне в сянката на стария дъб, под който ще положат тялото му. Там, при неговите скъпи близки, под „зелената, зелена трева на дома“. Отново темата за свободата е поставена, но тук е по различен начин от онзи, който се чува в песните на рок творците от началото и средата на 60-те. За първи път песента е изпълнена от Johnny Darrell (Джони Даръл) през 1965 година и в неговата версия не добива особена популярност. Тя става известна благодарение на изпълнението на кънтри звездата Porter Wagoner (Портър Уагънър), записана от него на седми юни 1965 година в студио на „RCA Victor“ в Нешвил, Тенеси, САЩ и включена в излезлия месец по-късно негов албум „On The Road: The Porter Wagoner Show“. През следващите месеци я записват и Bobby Bare (Боби Беър) и Jerry Lee Lewis (Джери Лий Луис). Но как Том Джоунс стига до тази песен? Благодарение на интереса си към творчеството на Джери Лий Луис. Ето какво твърди една популярна версия. През 1965 година Луис издава свой кънтри албум със заглавие „Country Songs For City Folks“. Когато Том отсяда в Ню Йорк същата година по повод изявата си в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан), той се отбива до офиса на компанията „Colony Records“ и пита дали имат нещо ново от Луис. Том му е фанатичен фен и събира всички негови албуми. Те му дават прясно излезлия албум и именно там Том Джоунс чува неговата интерпретация на „Green, Green Grass Of Home“. Остава силно впечатлен и година по-късно записва парчето. Попитан в интервю, самият Том Джоунс разказва нещо различно. Според него за първи път е чул песента в английска класация по радиото, водена от Jon Kutner (Джон Кътнър) и Spencer Leigh (Спенсър Лий). След това говори със своя музикален продуцент Peter Sullivan (Питър Съливан) и даже той е доста против това Том да я записва, тъй като става дума за кънтри песен. Но Том го убеждава и така парчето става факт.

Разговор с Милко Лазаров - председател на Съюза на филмовите дейци

Избрано от “Стълбището”

Христо Христозов представя новостите на филмовия свят

Забавен край на работната седмица

Чудеса не стават само по Коледа, те зависят от добрината на хората. “Един Процент Промяна” стартира своята кампания за дарения, които ще продължават целогодишно. Тяхното мото е: "Даряваш малко, усеща се като много. 1% от твоите месечни доходи е достатъчен да промени нечий живот."

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

Разговор с Иво Беров и Георги Караманев

Разговор с Петко Ковачев - изпълнителен директор на “Института за зелена политика” и Андрей Ковачев - “Сдружение за дива природа БАЛКАНИ +”

Атомни факти в деня на химика

“Анализирай това” с Александра Петрова

Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една от най-актуалните групи на десетилетието – „The Rolling Stones“ и техният суперхит „Satisfaction“ от 1965 година. Много музикални критици и фенове през годините са поставяли въпроса за конкуренцията между двете най-популярни британски рок групи от 60-те - „The Beatles“ и „The Rolling Stones“. А двете групи творят в съвсем различни посоки и имат доста различен стил на музициране. Първият хит, с който „Стоунс“ пробиват английските чартове през ноември 1963 година, „I Wanna Be Your Man“, е написан от Пол Маккартни и Джон Ленън. От „The Beatles“ първоначално не харесват песента, смятайки я за незавършена, и я дават на своите колеги. Година след успеха на „The Rolling Stones“, от „The Beatles“ записват и своята версия на парчето. Когато се чуят последователно, може да се усети и голямата разлика в творческия подход на двете банди. През 1964 година хитовете на„Бийтълс“ са навсякъде и това не позволява на „Стоунс“ да пробият в Америка. Но нещата се променят през лятото на 1965 година. „Стоунс“ вече имат три сингъла с първи места в британските чартове. Между 23 април и 29 май групата е на първото си американско турне. Деветият им концерт е на шести май на стадиона „Джак Ръсел“ в Клируотър, Флорида, пред над три хиляди души. Около двеста млади фенове се качват по трибуните, спречкват се с полицията и се втурват към сцената. Настава хаос и групата е принудена да спре след четвъртата песен. Музикантите се качват в кола и бързо се прибират в хотела. Те вече познават настроенията на младите американци, търсещи израз на недоволството си чрез музиката. Началната китарна мелодия на „(I Can’t Get No) Satisfaction“ е дело на китариста Keith Richards (Кийд Ричардс). Тя се появява в съня му. В просъница той включва касетофона „Филипс“, който е до него. След като я изсвирва с акустична китара и промърморва „(I Can’t Get No) Satisfaction“, той заспива отново. Когато се събужда на сутринта и прослушва записа, чува две минути свирене, а през следващите 40 минути - собственото си хъркане. Поне така разказва той самият в едно по-късно интервю. Най-разнообразни места са сочени за раждането на тази мелодия. Едни сочат хотела „Jack Tar Harris“ в Клируотър, Флорида, където музикантите почиват след злощастния концерт. Други са убедени, че е в лондонска къща в квартал „Челси“, а трети настояват, че е хотел „Хилтън“ в британската столица. Самият Ричардс сочи в автобиографията си като място на първата идея апартамента си в Карлтън Хил, Сейнт Джонс Ууд, Лондон. Така или иначе, проваленият концерт дава тласък на творческия процес. Смята се, че Ричардс е измислил китарната мелодия под влиянието на „Dancing In The Streets“ на соул групата „Martha & The Vandellas“, която е доста любима на момчетата по онова време и даже по-късно те ще запишат в своя версия с David Bowie (Дейвид Бауи). На седми май Ричардс пуска на групата мелодията си от записа и вокалистът Mick Jagger (Мик Джагър) пише текста на „Satisfaction“ до басейна на хотела в Клируотър. Именно това обърква някои източници, че и музиката е творена там. Приносът на Ричардс в текста е само заглавието „(I Can’t Get No) Satisfaction“. Вероятно за него е вдъхновен от своя кумир Chuck Berry (Чък Бери) и откъс от текста на песента му „Thirty days“ от 1955 година: „If I don’t get no satisfaction from the judge I’m gonna take it to the FBI and voice my grudge…“ На десети май момчетата влизат за записи в „Chess Studios“ в Чикаго, Илинойс - студиото, в което седем години по-рано Chuck Berry записва своя хит „Johnny B. Goode“, за когото разказахме в предишен епизод. В този първи запис на „Satisfaction“ Brian Jones (Брайън Джоунс) свири и на устна хармоника, а китарите са само акустични. Записът не задоволява групата и звучи като фолкрок.

В поредния епизод на нашата рубрика ще ви разкажем за песента, смятана за първия класически рок хит. Това е „The House Of The Rising Sun“ на „The Animals“ от 1964 година. Много е деликатно да бъде разказана тази история. Нейният зародиш е твърде стар и е голяма мистерия. И все пак има една отправна точка, която може да ни даде известна представа. В песента главният герой говори как някога имало една къща в Ню Орлиънс и всички я наричали „Къщата на изгряващото слънце“. Той бил бедно момче, но тази къща го притегляла така, както веригите теглят краката на затворниците. Но тя била и къща на греха и саморазрушението. По-нататък текстът разказва за зависимост от хазарт и алкохол. Главното е, че това е къща на греха, място с лоша слава. Къща на изгряващото слънце е евфемизъм за бордей и той съществува в няколко различни старинни английски песни. Още преди години за историците е било интересно как тази песен в най-различни варианти, в които главния герой е лека жена, войник, затворник, каубой, или просто бедно момче, е била разпространена из цяла Америка. В опит да разберем това, ще разровим потайностите на фолклора, където винаги има изненади. Предполага се, че първообразът на „The House Of The Rising Sun“ е в старинната песен „The Unfortunate Rake“, определяна жанрово като балада в „Broadside“ стил. Мелодията на тази песен датира още от XVI век. Нейна родина е Англия, а някои предполагат, че там тя е пренесена от френски преселници. Текстът разказва за млад мъж, умиращ от сифилис, след като е намерил млада жена, радост за сърцето му. Баща му го предупреждавал, че порочните пътища, по които е поел, ще го доведат до това, но той не му обръщал внимание. Умиращият се срамува от болестта си и моли своя приятел да бъде изпратен в отвъдното с весели песни. Той иска целият ковчег да бъде покрит с ароматни цветя, за да не разберат носачите от какво умира, а в погребалното слово да се каже, че е посечен в разцвета на силите си. През вековете „The Unfortunate Rake“ е имала и мъжки, и женски адаптации. През 1937 година популярният събирач на народни песни Alan Lomax (Алън Ломакс) записва текст на песен със заглавие „Rising Sun Blues“, изпята от момиче от Кентъки. Там се пее за Къщата на изгряващото слънце, където много момичета са били подведени да влязат. Ако е слушала съветите на майка си, и героинята никога нямало да се подведе, но била млада и глупава. По-нататък тя моли хората да кажат на нейната сестра никога да не влиза в тази къща и да я избягва, защото там ходи един скитник и пияница. Лирическата героиня завършва, че сега се връща в тази къща, сякаш теглена от затворническа верига, за да прекара остатъка от живота си там. Веригата, предполагат някои, символизира брачен съюз. В целия текст има едно непрекъснато чувство на обреченост. Песента е пренесена в Америка още през XIX век, където сериозно е видоизменена от тъмнокожите певци. А през XIX век Ню Орлиънс ври и кипи. Това е петият най-голям град в САЩ с постоянен приток на хора отвсякъде, с едно от най-натоварените пристанища и с район, където проституцията е легализирана. По онова време много момичета в града се препитават с проституция, особено след Гражданската война.

Босна и Херцеговина има една изключително сложна държавна структура.Югославските войни оставят своя отпечатък върху страната и я превръщат в лесна жертва на чуждото влияние след Дейтънското споразумение от 1995 г. Въпреки че от десетилетия гледа с надежда към Европейския съюз, Босна и до днес е разкъсана между Запада и Изтока. Лейла Бичакчич е директор и съосновател на Центъра за разследваща журналистика в Сараево. Тя бе и участник в голямата международна конференция за дезинформацията в Югоизточна Европа, която се проведе в началото на април в София.

Петканов отново е полезен като ортопедични гащи прашка и разкрива списък със заподозрени за атентата, предложения за продуктивни срещи между инсценираниращите преговори политици, анализ на владайска мечка. Чуйте, вижте, настървете се в посока да имате продуктивен ден!

В Световния ден на свободния печат ефирът е използван за свобода на словото. Истории от стари медийни прояви се кръстосват с гробищни хамстери, семейни кеч драми и комиксен сексизъм, а един учен си пробива главата. С други думи - сряда е. Вижте, чуйте и не преяждайте със свещи, ако сте в буркан:

Тази сряда е вторник, но се усеща като четвъртък, така че ето 3 факта, които да върнат кръвното ви в нормални нива: - Как полицаите в Древен Египет за ползвали павиани - Как немски кмет е спасил селото си - Защо е имало дуел на балон

Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една от най-актуалните групи на десетилетието – „The Rolling Stones“ и техният суперхит „Satisfaction“ от 1965 година. Много музикални критици и фенове през годините са поставяли въпроса за конкуренцията между двете най-популярни британски рок групи от 60-те - „The Beatles“ и „The Rolling Stones“. А двете групи творят в съвсем различни посоки и имат доста различен стил на музициране. Първият хит, с който „Стоунс“ пробиват английските чартове през ноември 1963 година, „I Wanna Be Your Man“, е написан от Пол Маккартни и Джон Ленън. От „The Beatles“ първоначално не харесват песента, смятайки я за незавършена, и я дават на своите колеги. Година след успеха на „The Rolling Stones“, от „The Beatles“ записват и своята версия на парчето. Когато се чуят последователно, може да се усети и голямата разлика в творческия подход на двете банди. През 1964 година хитовете на„Бийтълс“ са навсякъде и това не позволява на „Стоунс“ да пробият в Америка. Но нещата се променят през лятото на 1965 година. „Стоунс“ вече имат три сингъла с първи места в британските чартове. Между 23 април и 29 май групата е на първото си американско турне. Деветият им концерт е на шести май на стадиона „Джак Ръсел“ в Клируотър, Флорида, пред над три хиляди души. Около двеста млади фенове се качват по трибуните, спречкват се с полицията и се втурват към сцената. Настава хаос и групата е принудена да спре след четвъртата песен. Музикантите се качват в кола и бързо се прибират в хотела. Те вече познават настроенията на младите американци, търсещи израз на недоволството си чрез музиката. Началната китарна мелодия на „(I Can’t Get No) Satisfaction“ е дело на китариста Keith Richards (Кийд Ричардс). Тя се появява в съня му. В просъница той включва касетофона „Филипс“, който е до него. След като я изсвирва с акустична китара и промърморва „(I Can’t Get No) Satisfaction“, той заспива отново. Когато се събужда на сутринта и прослушва записа, чува две минути свирене, а през следващите 40 минути - собственото си хъркане. Поне така разказва той самият в едно по-късно интервю. Най-разнообразни места са сочени за раждането на тази мелодия. Едни сочат хотела „Jack Tar Harris“ в Клируотър, Флорида, където музикантите почиват след злощастния концерт. Други са убедени, че е в лондонска къща в квартал „Челси“, а трети настояват, че е хотел „Хилтън“ в британската столица. Самият Ричардс сочи в автобиографията си като място на първата идея апартамента си в Карлтън Хил, Сейнт Джонс Ууд, Лондон. Така или иначе, проваленият концерт дава тласък на творческия процес. Смята се, че Ричардс е измислил китарната мелодия под влиянието на „Dancing In The Streets“ на соул групата „Martha & The Vandellas“, която е доста любима на момчетата по онова време и даже по-късно те ще запишат в своя версия с David Bowie (Дейвид Бауи). На седми май Ричардс пуска на групата мелодията си от записа и вокалистът Mick Jagger (Мик Джагър) пише текста на „Satisfaction“ до басейна на хотела в Клируотър. Именно това обърква някои източници, че и музиката е творена там. Приносът на Ричардс в текста е само заглавието „(I Can’t Get No) Satisfaction“. Вероятно за него е вдъхновен от своя кумир Chuck Berry (Чък Бери) и откъс от текста на песента му „Thirty days“ от 1955 година: „If I don’t get no satisfaction from the judge I’m gonna take it to the FBI and voice my grudge…“

Разговор с Петър Байков - български филмов, театрален и озвучаващ актьор

Разговор с проф. д-р Иво Петров

Разговор с кинокритика Геновева Димитрова

Забавен край на работната седмица

Знакови уволнения в американски медии

Това са оптимизиращи бизнес операциите принципи и практики, които имат за цел да изключат загубата на време и да оптимизират производствените процеси. Принципите са разработени от японския производител на автомобили Toyota през 50-те години и са широко прилагани в различни индустрии.

Както винаги Не!Новините са в полза на стабилността и просперитета на родината. Петканов отприщва преговорите за съставяне на нов кабинет със съвети за изграждане на доверие и заедност. Чуйте, вижте, трогнете се:

„Сладки приказки с 9 месеца“ с Габи Николова от „9 месеца“ и Красимира Хаджииванова от „Майко мила“

Привет, привет от тук до Тибет. Ето 3 факта, които да ви направят 6% по-привлекателни: Защо има фалшиви Брус Лийове след смъртта му Как куцането е било модно в Англия Защо римляните са почитали гъските

“Анализирай това” с Александра Петрова

Темз и Антон са отново при нас, за да ни представят новите литературни съкровища. Те споделиха какво са чели през великденските празници и коя книга е грабнала вниманието им. Темз ни пренася по улиците на една различна Италия със сборникът от разкази “Трудни любови” на Итало Калвино.

Петканов е говорител на новата не!коалиция и идва с топла информация от нейната кухня. Правителство ще има, парламентът ще работи на пълни обороти, чува се музика. Вижте, чуйте и се ротирайте!

Окъсняло предаване с окъснял гост, но все пак сме страстна седмица на патерици. Истории за октоподи, кокошки, смърт и накрая не се сърди, човече, които дават познания, които ви липсват от училищните години и за които не отиват пари от данъците ви. Пробвайте дали ще ви се понравят:

„The Pink Panther“ е комедия с мистериозен елемент, в която главен герой е непохватният френски полицай инспектор Жак Клузо. Розовата пантера не е никаква пантера, а название на много рядък и голям по размери диамант. В центъра на този диамант, търсен навсякъде, има дефект, който при по-сериозно вглеждане в камъка отблизо създава илюзия за подскачаща розова пантера. Жак Клузо е натоварен със задачата да намери крадец на бижута, у когото се предполага, че е скъпоценният камък. Камъкът сменя притежателите си няколко пъти, докато накрая се оказва у самия инспектор Клузо. В началото на филма има кратка анимация, придружена от култовата основна музикална тема на филма. Композитор на тази култова мелодия е Henry Mancini (Хенри Манчини). Тогава той е вече утвърден автор на филмова музика в САЩ. Една от първите кинопродукции, по чиято музика работи, е „The Glenn Miller Story“, който споменахме в епизода за „Otchi Tchor-Ni-Ya“ на Луис Армстронг. Сътрудничеството между режисьора Blake Edwards (Блейк Едуардс) и композитора Хенри Манчини е едно от най-добрите в историята на киното, наред с тези на Алфред Хичкок и Бърнард Хърман, Стивън Спилбърг и Джон Уилямс и Тим Бъртън и Дани Елфман. Блейк и Манчини работят заедно повече от трийсет години, започвайки още през 1959 година с хитовия сериал „Peter Gunn“ (Питър Гън). Двамата работят съвместно по общо двадесет и шест филма. От „Питър Гън“ се ражда друг голям музикален хит на Манчини, но за него ще разкажем друг път. Хенри Манчини пише темата към филма „The Pink Panther“ за конкретен саксофонист. Това е Plas Johnson (Плас Джонсън). Както и сам споменава в интервюта, той винаги пише музика, мислейки много за това кой точно ще я изсвири. Манчини сглобява цялото произведение върху свиренето на конкретен инструменталист. А Джонсън вече е участвал в музиката за „Питър Гън“. Освен Джонсън на тенор саксофон, другите музиканти в записа са китариста Al Hendrickson (Ал Хендриксън), пианиста Jimmy Rowles (Джими Роулъс), басиста Rolly Bundock (Роули Бъндоук), Shelly Manne (Шели Ман) на барабаните, Ramon Rivera (Рамон Ривера) на акордеона и към тях още трима перкусионисти и по четирима души на тромпети, тромбони и саксофони. Саксофонистите свирят и на флейти. Общо биг бендът е от двадесет и един човека. Днес само трима от тях са живи и са над деветдесетгодишни. Към тази група има и струнен оркестър. Списъкът с участниците в групата не е еднакъв в различните официални източници. В повечето следващи саундтракове от поредицата за Розовата пантера саксофонист е не Джонсън, а Tony Coe (Тони Коу). В своята автобиография Манчини пише, че когато двамата аниматори, David DePatie (Дейвид ДеПати) и Friz Freleng (Фриц Фреленг или Фриз Фрийлинг според някои транскрипции), започват да работят по анимацията, той им обещава, че ще им даде музика, с която да може максимално добре да се изобразят движенията на крадеца на бижута. Иначе казано, темпото ще е такова, че ако искат да вкарат каквито и да било движения, дори и по-резки, да е възможно всяко от тях да получи и някакъв музикален акцент. Така и става. Резултатът е пълен синхрон между музиката и движенията и Манчини остава много доволен. Така всъщност Манчини пише музиката, преди да е гледал филма. Той разполага само със сценария, по който да изгради музикалните части. Но за сметка на това вече пет години работи доста успешно с Блейк Едуардс. Първоначалната идея на композицията е да върви, докато актьорът David Niven (Дейвид Нивън) в ролята на крадеца на бижута Charles Lytton (Чарлс Литън), се промъква на пръсти. Цялостното звучене е като за нещо тайнствено и опасно. Мелодията по уникален начин успява да обедини усещането за мистериозност с пакостливата същност на младия човек. Динамиката на саксофона сякаш улавя меките стъпки на криещият се крадец. С времето мелодията е въведена като начало на филма по желание на самия Дейвид Нивън.

Разговор с Тодор Карагяуров и Георги Сребрев

Репортаж за софийския планетариум

"2157 дни" е един много личен, емоционален и разголващ проект. И да, знам че това звучи като клише, но в случая е така. И съм щастлив, че го направих. Това ми дава сила и увереност да вярвам, че всичко през, което съм минал е имало смисъл. И е страхотно, когато като автор усетиш как тази емоция се предава в хората. Това винаги е било най-важното за мен и когато наистина се случва е велико.", споделя самият автор.

Редица нелоялни търговски практики, които са свързани с великденските празници, анонсира в сутрешния блок на Дарик радио Габриела Руменова, създател на платформата „Ние, потребителите”. Руменова отбеляза, че още с появата на великденските стоки у нас, те са били обявени на промоционални цени,  което нарушава закона. Според законодателството, за да бъде намалена цената на един продукт, той трябва да е предлаган в търговския обект поне 30 дни, а когато става дума за храни срокът е 7 дни.

Фактори и полезна информация за планинската обстановка

Доза хумор с добрия доктор

Забавните вицове от “Дарик кафе”

Разговор с Цаньо Цанев и Ради Арнаудов

“Да мислиш като планина, означава да мислиш от името на природата, да имаш ангажираността и отговорността, че всяко твое действие влияе върху нещо друго. Да си макромислещ” Предаването разказва за три различни, но изключително смислени и мащабни проекта, които имат за цел да създадат устойчиви и добри практики в областта на изкуството, културата и съпричастността в борбата с климатичните промени. Проектите имат задачата да усъвършенстват, популяризират и развият взаимовръзката между различните изкуства и артисти, и онези, за които те са предназначени – техните зрители.

Разговор с Айлин Юмерова и Гергана Куцева

Космически ден на всички, заповядайте 3 факта, които ще ви изпратят в стратосферата: - В какво е бил влюбен Тесла - Как китайски император се справя с покушение - Кой плод кара кисели храни да имат сладък вкус

Тази седмица няма да започне без качествените литературни предложения на Темз и Антон. Какво са подбрали те за нас? Книга, която е преиздадена след колосалните 20 години. Тя намира своя втори живот по време на пандемията и отново успява да очарова читателите.

Разговор с Цветомир Цанов и Орлин Милчев, водещи на подкаста 2&200

Забавен край на работната седмица

„Не!Новините“ със Самуил Петканов

За всички, които още не са си свалили зимните гуми и не са си махнали коледната украса - честита победа, ето 3 факта: 1. Защо Бетовен посвещава симфония на Наполеон 2. Защо е имало таен език в двора на султана 3. Как се поглъща плутоний

Разговор с Моника Николова и Диана Китова

„Анализирай това“ с Александра Петрова

„Има двоен стандарт при политическите партии у нас, като най-явен е при Възраждане. Разумът на голяма част на гражданите е в Европа, но емоционално гледат към Русия. Българското общество не успява да се свърже с ценностите на Европейския съюз. Въпросът е как може да се видят ценностите и възможностите, които носи Съюза и те да познаят тези ценности“, заяви зам.-председателят на 43-ото Народно събрание Иван Иванов в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио. „Ние не успяхме да обясним на българина какво е Европейския съюз. Всяко нещастие се обясняваше с членството ни в Съюза. Но никой не свърза ЕС с хубавите промени в ежедневието. Частта, която засяга стандартите и публичния морал, липсва от политическата реторика“, допълни депутатът от 45-ото и 46-ото Народно събрание Арман Бабикян. Иван Иванов сподели, че казусът относно една евроатлантическа коалиция е все по-заплетен. „Между двете партии  имаше остри конфронтации по време на предизборната кампания. Този разговор е изключително труден.“ добави той. Арман Бабикян бе критичен към подхода на коалицията ПП-ДБ. „Не може да загубиш единственото ти сравнително предимство в една цивилизована като изборите. Какво те отличава от Борисов, ако сключиш коалиция с него. Битката срещу една мафия не се води по този начин. Тези хора проведоха една беззъба, мека и неемоционална кампания.“ Иванов допълни, че обединението между Продължаваме промяната и Демократична България не е успяла да вдигне вълна, а неуспехът на ПП  да изгради структури са повлекли надолу и ДБ. Той заяви, че в кампанията им са липсвали ясни послания и оприличи ситуацията с тази от изборите през октомври. Арман Бабикян заяви, че се надява да няма раздор между ПП и ДБ след неуспеха на парламентарните избори. Той се надява са още по-ясно и посочи, че вече изминалата кампания е трябвало да бъде насочена към хората, които са се изправиха срещу ГЕРБ и ДПС преди две години. „Важното е да има един спокоен анализ. Преди да е експертен, разговорът трябва да е честен. Днес половин България се събужда с болка. Огъването според посоката на вятъра не е лидерска позиция.“ Иванов изрази мнение, че е възможно да има раздори в новосформираната коалиция. „ГЕРБ символно връщат Бойко на бял кон или по-скоро с прословутия череш шлифер, победата им може да се окаже пирова, ако не успеят да съставят правителство. ГЕРБ са в парадоксална ситуация. За да може ГЕРБ да управлява, Бойко трябва да отстъпи, но без Бойко вероятно няма да има ГЕРБ. Този вътрешен дуализъм в партията между проевропейските им позиция и действията им във вътрешната политика рано или късно ще доведе до разделение в партията“ сподели той, като добави, че ГЕРБ няма да получат голяма подкрепа на местните избори. Коментирайки резултатите на ДПС, гостите споделиха, че те не са променили своята реторика и дават същите сигнали. Гостите бяха на мнение, че от ДПС успешно са мобилизирали своя електорат и няма да избягат от диалога като политическа формула. Арман Бабикян посочи, че разликата за ДПС е, че успешно комуникира с Ердоган и Турция. Бившите народни представители обсъдиха резултатите и на останалите политически сили, които ще бъдат част от 49-ото Народно събрание. Иван Иванов е на мнение, че Корнелия Нинова е в режим на спасяване на партията, доколкото това е възможно. Според него Нинова може би планува да стане евродепутат при следващите избори за Европейски парламент и така да се оттегли от партията. Арман Бабикян отбеляза, че има едно голямо празно пространство в „ляво“ и липсва модерена европейска социалдемокрация. Той заяви, че „Столетницата“ се държи на своето твърдо ядро, което демографски е застаряващо.   България беше вертикално потисната от доминантен диктатор. Ние живеехме в мека дикататура, съсипваща свободния пазар, съдебната система и свободата на словото. Изчистването на диктат е демократично желание на обществото, независимо дали е позиционирано в ляво, или в дясно.

Разговор с Емил Захариев

Разговор с Виктория Драганова, основател на Swimming Pool

Забавен край на работната седмица

Доза хумор с добрия доктор

Петканов разяснява демократичните процеси в страната и отвъд, за да разсее всяка възможност за объркване и нарушение на гласоподавателната ситуация.

Изложбата на знания и факти "Ти си знаеш" има закъснял гост-изложба. Мистерията е грандиозна, почти като първоаприлските шеги, стария бокс и лечението на сифилис с малария. Но чуйте контекст или идете тия дни на ул. Кузман Шапкарев 9 на изложбата на Мария Силвестър. Чуйте, вижте, изложете се:

Разговор с Лилия Харизанова и Кристина Атанасова

Разговор с Габриела Николова в „Сладки приказки с Девет месеца“!

Разговор с психолога Александра Петрова

Темз и Антон са отново в студиото, за да ни представят вълнуващи заглавия, които си заслужава да бъдат прочетени. Още повече, с идването на лятното часово време, сега времето за четене на дневна светлина се увеличава.

“Портфейл” - икономическата рубрика на Дарик

Agri.bg подкаст гостува на Дарик

Гери Турийска представя нова книга

Забавен край на работната седмица

Разговор с писателите Тодора Радева и Иван Димитров

Говорителят на ЦИК отново е полезен като сорбе от броколи и керевиз. Танцува из актуалните теми с лекотата на институционалната си интуиция и подарява на електората светло бъдеще и по-поносимо настояще. Чуйте, вижте, оптимизирайте се

Нов сезон, нови факти, амигота. Ето три на брой, които да имате в джобчето: - Кои жаби не могат да жаба - Защо руснаците вземат селянин при сключване на мирен договор - Как гарванът на Дикенс вдъхновява По и Гоген

Разговор спсихотерапевт и сексолог за псевдоморала и създаването на теми табу.

Психотерапевти в разговор за изборите, които правим и съпротивите към промяната, която твърдим, че желаем.

Днешната музикална история е посветена на един голям хит. А зад него стои един голям музикант. Става дума за „Ring Of Fire“ на Johnny Cash от 1963 година. Кой е Johnny Cash (Джони Кеш)? Не е възможно да се опише с няколко думи. Определят го като кънтри певец, но не е само това. Определят го и като актьор, но и това е малко за него. Това е една изключително колоритна личност за своето време. Показателно за успеха му е, че съумява да продаде над деветдесет милиона свои записи в кариерата си. Даже през 1969 година, сред пика на „Бийтълс“, неговите албуми надхвърлят по продажби техните, което си е цяло чудо. „Ring Of Fire“ е написана през 1962 година от тогавашната приятелка и бъдеща, втора поред, съпруга на Джони – June Carter (Джун Картър), и от китариста и автор на песни Merle Kilgore (Мърл Килгор). Не се знае как се ражда идеята за текста, но на някои места се твърди, че Джун Картър е вдъхновена от фразата „Любовта е като горящ огнен пръстен“, която видяла подчертана в книга с поезия от елизабетинската епоха, подарена от неин чичо, който също се е занимавал с писане на песни. В кънтри музиката в много случаи има такива предшественици роднини, допринесли за насоката на музикантите. Според списание „Rolling Stone“ Джун пише песента, докато шофира в една късна нощ, мислейки за трудните си отношения с Джони, който по това време има проблеми с алкохола и наркотиците. Тя е силно обезпокоена от дивашките му маниери и че въпреки това не може да му устои. Заради същите тези проблеми само две години по-късно той причинява голям пожар, който унищожава стотици акри горски масиви в Калифорния. Тогава той едва успява да се спаси, а избягва и тежка присъда. Няколко пъти след това е арестуван и затварян за по една нощ за притежание на леки наркотици. Джони живее известно време и с друг човек, който има проблеми с дрогата - кънтри музикантът Waylon Jennings (Уейлън Дженингс). В предишен епизод разказахме за него и как той предрича катастрофата на самолета, причинила смъртта на Buddy Holly (Бъди Холи) и други музиканти. Джун казва на Джони, че ще се ожени за него, ако той се изчисти от всякакви наркотици. Джони временно ги спира и те се венчават, след като той й предлага брак на свой концерт в Онтарио. Но после пак се връща към тях. Джони многократно опитва да откаже наркотиците, но все не се получава. Джун е до него и му помага, придружавайки го в няколко клиники за наркозависими. От нея той има единствения си син, Джон Картър Кеш, който обаче също става клиент на тези лечебни заведения. За пръв път „Ring Of Fire“ е изпълнена през 1962 година от Anita Carter (Анита Картър), която е сестра на Джун. Първото й заглавие е „Love’s Ring Of Fire“ и тя е включена в нейния албум „Folk Songs Old And New“, издаден от „Mercury Records“. Джони, който по онова време е гадже на Джун, чува песента. Дни след това той сънува, че в нея има звук от характерните за мариачи стила мексикански тромпети. Така в главата му се ражда идеята за неговата версия. Само година по-рано мексиканската музика и конкретния инструмент, който Джони си е представял, се чува в доста често пусканата по радиостанциите „The Lonely Bull“ на Herb Alpert (Хърб Алпърт). Кеш си казва, че ще изчака шест месеца, за да види дали „Love’s Ring Of Fire“ ще стане хит, и ако не стане, той ще я направи за себе си. Тя наистина няма успех и Джони се захваща с нея. За пръв път в своята музика Кеш ще добави тромпети. Това толкова му се харесва, че той го повтаря и в един от следващите си хитове „It Ain’t Me, Babe“ от 1964 година. Беквокали на Джони в „Ring Of Fire“ са сестрите Джун и Анита, а също и тяхната майка и популярна кънтри певица Maybelle Carter (Мейбъл Картър). Кеш не запазва съвсем текста на Анита, а поразмества строфите в него.

Чуйте още (не)възможни новини със Самуил Петканов

Всичко интересно от света на земеделието

Проблемът е вече, че цените са ниски, а не високи. Това мнение изрази икономистът Лъчезар Богданов във форума за идеи на Дарик радио "Стълбището". Според него инфлацията вече не е големият проблем за 2023 година. Той посочи, че тя е комплексен феномен и не може всички промени в цените да се влияят от нея, а има и други фактори като господстващото положение, повишаващата се цена на труда и ефекта на по-високото търсене.  Богданов подчерта, че ако управляващите разрушат някои от основните стълбове на икономическото развитие, след това всички ще страдат много години. Чуйте още от думите на Лъчезар Богданов.

С този епизод на „Музикална история“ ще ви върна много назад, за да проследим пътя на най-популярната песен на Nat King Cole, наречена „Unforgettable“. През 1952 година роденият в Алабама Nat King Cole (Нат Кинг Кол) е на 33 години. Когато много преди това е привлечен от музиканта Johnny Mercer (Джони Мърсър) в едва прохождащата „Capitol Records“, никой не подозира, че ще стане златна кокошка за продуцентската компания и ще има важна роля за нейното утвърждаване на музикалния пазар. През 1952 година е издаден албумът „Unforgettable“, а преди него Нат вече има цели четири солови албума, два от които инструментални, където си проличава таланта му на пианист. Албумът от 1952 година събира записи от почти седем години. Много от тях са пускани като сингли между 1946 и 1952 година. Тук трябва да поясним, че по онова време дългосвирещите плочи с продължителност повече от петнайсет минути не са били много популярни. Първата такава плоча излиза през 1948 година. В началото на 50-те повечето дългосвирещи плочи са компилации от хитове, или от сингли, излизали предишните години. Такъв е и случаят с „Unforgettable“. В първата своя версия албумът включва осем песни. В следващите преиздания са добавяни и още към тях. Но безспорно най-успешната песен от албума е именно заглавната „Unforgettable“. „Unforgettable“ е популярен джаз стандарт, написан от Irving Gordon (Ървинг Гордън) още през 30-те години, като не се знае точно кога. Счита се, че Нат е първият, официално записал тази песен, като нейните авторски права са утвърдени на 23 май 1951 година. Дотогава Гордън е вече популярен автор. Други песни, които е написал до този момент и са станали известни, включват „What Will I Tell My Heart“ на Bing Crosby (Бинг Кросби), „Me, Myself And I“ на Billie Holiday (Били Холидей) и т.н. Когато Гордън предлага на „Capitol“ своята песен, нейното оригинално заглавие е „Undeniable“ (в превод: неоспорим; превъзходен). Но издателите изискват да се промени, ставайки „Unforgettable“ (в превод: незабравим). Текстът разказва за двама влюбени, признаващи чувствата си един на друг. Първата версия, изпълнена от Нат на „Unforgettable“ е записана на 17 август 1951 година, в студио „Capitol“ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, и е издадена през октомври същата година. Аранжиментът е на ръководителя на оркестъра Nelson Riddle (Нелсън Ридъл). Нат и Нелсън вече са работили заедно и по още песни, включително станалата хит през 1958 година - „Pretend“. „Unforgettable“ е включена като първа в новия албум на Нат. Нелсън работи с Нат и след това. Когато по-късно Frank Sinatra (Франк Синатра) се присъединява към „Capitol“, Ридъл работи и с него и прави някои от най-красивите аранжименти за негови песни, като например този на „All The Way“. Втората версия на „Unforgettable“ от Нат е от 1952 година и е неоркестрирана. Тя излиза в едно преиздание чак през 1998 година. Третата версия на Нат е от 1961 година за албума „The Nat King Cole Story“. Тя е с оркестъра на Ralph Carmichael (Ралф Кармайкъл) и с негов аранжимент. Има и четвърта версия на Нат, пусната като сингъл на 12 юли 1991 година. Любопитното там е, че за нея е взет оригиналният запис и върху него е насложен гласа на дъщерята на Нат - Natalie Cole (Натали Кол). Затова песента е наречена „виртуален дует“. Тя е аранжирана от Johnny Mandel (Джони Мандел) и продуцирана от David Foster (Дейвид Фостър). Тази версия достига до 19 място във Великобритания и до позиция номер 14 в основната класация на американското списание „Billboard“. Освен това взема три награди „Грами“ на тридесет и четвъртата церемония на музикалната академия - най-добър запис, най-добра песен и най-добро традиционно вокално поп изпълнение за годината. Най-после авторът Гордън получава признание от „Грами“, четиридесет години след първия запис и повече от петдесет след написването на песента. Версията от 1991 година получава и други признания по-късно. Тя е включена и в албума на Натали „Unforgettable: With Love“, който е в почит на нейния баща.

„Анализирай това“ с Александра Петрова

Темз и Антон са на две различни места по едно и също време. Също като заглавието на филмовата лента, грабнала най много оскари тази година. Антон е студиото на Дарик, а Темз е с книга под завивките. Днес те ни представиха следните интересни заглавия: "Финли Донован се справя убийствено добре" от Ел Косимано и "Страх от светлината" на Дъглас Кенеди.

„Агри подкаст“ гостува на Агросвят по Дарик

Забавен край на работната седмица!

"Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве е насочена към всички - към тези, които наричаме обикновени, и към необикновените - тези, които са в по-затруднено положение и имат нужда от подкрепа". Това обясни в предаването "Дребният шрифт" на Дарик радио д-р Радосвета Стаменкова - изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, член-учредител Национална мрежа на здравните медиатори за проблемите на ромските жени.

Нова седмица, нови изненади от Централния избирателен комисар. Също така жива верига от идеи за паметника на съветската армия. Чуйте, вижте, гласувайте с бонус

Честит празник, скъпи дами, факт е, че вие сте най-яките, ето още 3: - Коя е най-приятелската битка през ПСВ - Защо каубоите не носят каубойски шапки и нинджите не са в черно - Как Мартин Лутер открадва бъдещата си съпруга в каца за риба

„Игирте на ума“ гостуваха психотерапевтът и специалист по ранно детско развитие Нели Василева-Стефанова и психиатърът д-р Васил Урумов. Ето за какво разговаряха те с водещия д-р Иван Кацаров: „Ние не сме отговорни за поведението на другия. Ако някой ви обвинява: „заради теб крещя“, „виж какво ме накара да направя“ – това са патологични форми на поведение и е добре вашият инстинкт за самосъхранение да сработи. Здравословната агресия или асертивно поведение означава да заявя и отстоявам себе си, без да вредя на другите хора...“

„Това, което сме свикнали да наричаме агресия при възрастния човек, при малкото бебе възприемаме като съвсем здравословно поведение – да се разплаче, да вика, да търси това, което му е нужно. Агресията не е задължително нещо негативно; въпросът е кога и как се появява и по какъв начин се изразява. Нормално е бебето да вика и да хапе, но не е много нормално възрастният да го прави...“ – така започна разговорът на д-р Иван Кацаров с психотерапевта Нели Василева-Стефанова в „Игрите на ума“ по Дарик.

Време е да отворим вратите към историята на един от най-популярните хитове на 60-те години, който се слуша и до днес. Това е „Stand By Me“ на американския R&B певец Ben E. King. През 1960 година Benjamin Earl Nelson (Бенджамин Ърл Нелсън) е на 22 години. Роденият в Северна Каролина певец вече две години пробива на американските музикални сцени, изпълнявайки госпъл и соул музика с колегите си от групата „The Drifters“. Голям хит в САЩ става тяхната песен „There Goes My Baby“ от 1959 г. През май 1960 година Бен напуска групата заради несъгласия на мениджъра му с условията, при които е нает, и започва солова кариера. Първият му сингъл с новото му сценично име Ben E. King е добилата по-късно популярност песен „Spanish Harlem“. Малко след записването на парчето, се ражда и „Stand By Me“. Но преди да разкажем за нея, ще се върнем малко назад. От деветата си година Бенджамин живее в Харлем, Ню Йорк, и пее в множество църковни хорове. Той е познавал добре госпъл традициите. Както и сам ще признае по-късно, по онова време се е влияел доста от певци като Brook Benton (Брук Бентън), Roy Hamilton (Рой Хамилтън) и Sam Cooke (Сам Кук). Още през 1905 година методисткият свещеник от Филаделфия - Charles Albert Tindley (Чарлс Албърт Тиндли) написва песен със заглавие „Stand By Me Lord“, която става много популярна по църквите в целия американски Юг и през 50-те години е записвана от различни цветнокожи госпъл музиканти. Най-известен е вариантът на групата „Staple Singers“ от 1955 година и дори някои погрешно го сочат за първо вдъхновение на Бен. Този текстов мотив се завърта в госпъл средите и не е случайно, че през 1959 година един от любимците на Бен, Сам Кук, съвместно с J. W. Alexander (Дж. У. Александър), написва песен със заглавие „Stand By Me Father“. Песента е записана от „The Soul Stirrers“ и вокалиста Johnnie Taylor (Джони Тейлър). Бен не харесва старата църковна песен, но е впечатлен от новата версия на Кук и започва да пише своята „Stand By Me“ (в превод „Застани до мен“) в спалнята си с помощта на евтина китара. Според документалния филм „History of rock ’n’ roll“, в началото Бен не е искал да я записва като солов изпълнител. Планирал е да я изпълни с мъжки хор, като е имал идея да я предложи на колегите си от „The Drifters“. Други източници твърдят, че им я е предлагал, но мениджърът на групата не е одобрил идеята за песен и затова не се е стигнало до запис. На места ще прочетете, че Бен пише песента, вдъхновен от тогавашната си приятелка и по-късно съпруга Betty Nelson (Бети Нелсън), но това са по-скоро таблоидни измислици.

„С книги под завивките“ с Темз и Антон

"Посока култура" по Дарик

Всичко интересно от света на земеделието!

Разговор с Илиана Стоилова - създател на сърф училище Akasha

Христо Христозов представя новостите в света на филмите.

Защо не захлебихме от Чарли Чаплин, с какво захлеби Мао, защо нямаме Куентифор китчън и кой хапна 33 000-годишен мамут са само бледите щрихи на това, което ще научите. Чуйте, вижте, да ви е сладко!

Новите правила в рамките на кампания, магии на музикални светила и предуореждение за мартениците са само част от Вселената на Не!Новините. Чуйте, вижте, агитирайте скришно.

Кристина Беломорска: „Истината е, че исках да започна предаването си по друг начин, но като артист не мога да подмина новината за уволнението на Александър Морфов от Народния театър. Това вече не е въпрос на „кой е крив и кой е прав“, не е въпрос „кой какъв е и какъв не е“, нито вече е въпрос за политически убеждения и принадлежности, нито пък въпрос на морални ценности. Всеки има своята истина, всеки носи своя кръст така, както носи името си. Това, което сме изгубили като хора, общество и артисти, е нашия център, нашия фокус и цел. Аз вярвам, че всеки от нас като артист и човек иска и се стреми да създава изкуство, в което е заложил своята вяра, вкус и мяра.

Разговор с психолозите Блага Банова и Мария Кузманова - сдружение „Дете и пространство“.

Хей, честито първо число на месеца - да има много заплати. Ето и три безплатни факта, които да ви направят румени и засмени: Защо невестулките танцуват Защо елен живее в подводница Как любовта на Едуард VII към жените води до примирие между Англия и Франция

Доника Ризова, която съчетава медийно присъствие с писане на книги,  представи своя нов роман „Случайно в Майорка“. Това е един своеобразен микс от фикция, достойна за холивудски филм, преплетена с медиен реализъм. Доника вмъква още един слой достоверност, благодарение на опита си като PR и журналист.

Поезията винаги е била средство за изразяване на човешката душа. Тя ни е дала някои от най-големите литературни шедьоври и е била начин за поетите да предадат своите мисли, емоции и преживявания чрез красотата на езика. В историята обаче е имало поети, които са използвали занаята си, за да изразят своя бунт срещу обществото и неговите норми.

Книгата „Ловът за Червения октомври“ е трилър, публикуван през 1984 г. Това е първият роман от поредицата за Джак Райън, която се превърна в една от най-популярните поредици за шпионски трилър в литературната история. Действието се развива през ерата на Студената война и проследява историята на капитан на съветска подводница, който се опитва да избяга в Съединените щати.

В този епизод на „Музикална история“ ще разкажем за една мелодия, за която много от вас не подозират в колко популярна се е превърнала. Това е „Tequila“ на „The Champs“. Доста интересно е да озаглавиш песен на името на популярна алкохолна напитка, кръстена от своя страна на името на мексикански град. Но младата група „The Champs“ оценява актуалността на това название именно в края на 50-те години, когато САЩ се отваря за южноамериканските ритми. А и самите „The Champs“, базирани в Лос Анджелис, се кръщават пък на Champion - името на любимия кон на популярния по онова време американски каубой, кънтри певец и актьор Gene Autry (Джийн Отри). Та в края на 50-те години традиционните рокендрол инструментали вече отстъпват на експериментите, при които рокендрол се смесва с други стилове. Вратата отваря песента „Raunchy“ на Bill Justis (Бил Джъстис). Появяват се десетки групи, които записват инструментали в рокендрол или близка до него стилистика. Но определено „Tequila“ е най-популярният инструментал на фона на останалите. „The Champs“ е създадена от младия Dave Burgess (Дейв Бърджис). През 1956 година той работи за продуцентската фирма „Top Records“. Те се нуждаят от бърза и сигурна слава срещу малка инвестиция. В компанията си представят успеха така: Взимат неизвестни, но талантливи артисти, дават им да направят кавъри на някои вече излезли хитове и така те успяват да пробият, а компанията им плаща мизерни суми за записите. С времето Дейв разбира, че тази сделка не е много етична, а и някои от песните, в композирането на които е участвал, имат известен успех и печелят добри приходи. Затова през следващата 1957 година той решава да започне работа с друга компания – „Challenge Records“. А тя е собственост на вече споменатият Джийн Отри. Joe Johnson (Джо Джонсън), партньор на Аутри и съсобственик на компанията, наема Дейв като вече опитен музикант и му възлага да събере банда, с която да запише хитове, утвърждавайки „Challenge Records“ на пазара. Така Дейв се среща с другите музиканти от бъдещата група. В едни версии на историята се твърди, че те вече са свирили заедно и имат изградено име като състав. В други пък се казва, че именно тази песен събира тези иначе сесийни музиканти и им дава общото име „The Champs“. Не знаем кое е по-вярното, но това не е толкова важно. Ако търсите композитора на „Tequila“, на едни места ще видите името на Бърджис като пръв автор. Но той няма основен, а по-скоро допълващ принос. Основен автор е Чък Рио, който я пише през 1957 година. Зад името Чък Рио обаче се крие друг човек. Някои твърдят, че те някакъв китарист, свирил в групата. Но други по-сигурни източници сочат саксофониста в групата Danny Flores (Дани Флорес). Знае се, че той е голям любител на текилата като напитка и сам той извиква три пъти в песента прочутата единствена дума в нея. Още преди официално да го запишат, Флорес е свирил основната мелодия като въвеждащо парче в клубни концерти. Той усвоява кубинския мамбо стил, докато обикаля и слуша разни групи в Лос Анджелис. Счита се, че е взел мелодията от популярната латино песен „Como Mi Ritmo No Hay Dos“, чийто автор е кубинският басист Israel López Valdés (Израел Лопес Валдес), известен като Cachao (Качао). Когато Дейв вика Флорес в „Challenge Records“, той вече е подписал с друга компания – „RPM Records“, но не отказва новото предложение.

Забавен край на работната седмица!

Новият говорител на Централната избирателна комисия е в ефир, за да обясни като за идиоти как ще се гласува и отчита народният вот. След това преминава към обзор на щекотливите теми - разходките на загубилия се за пореден път Байдън, оправданията на Путин и Мъри Стоилов и новия хранителен режим на средния българин, т.е. вие. Чуйте, вижте, гласоподайте:

Финалният епизод на „Нотна стойност“ по „Дарик“ е посветен на една песен, която няма нужда от представяне - „My Way“. https://darik.bg/notna-stoinost-ep-10-nespoluki-i-uspehi-istoriata-na-pesenta-that-s-life- Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Хайде да ви заведа на малко факти, че май не става много за ски: - Защо изкуственият вкус на банан няма вкус на банан - Защо носим пижами - Къде рисуват фалоси по къщите си

"Ниско доверие в политическата класа показва нашето проучване", заяви Добромир Живков Много динамична беше изминалата седмица, нещо нормално преди избори. Дългоочакваното от мнозина обединение между ПП и ДБ вече е факт. Двете формации решиха да участват заедно на парламентарния вот на втори април. Сякаш очаквано обаче разприте около кандидат депутатските листи в току що създадената коалиция започнаха почти веднага след обявяването ѝ. Междувременно България официално се отказа от въвеждане на еврото от първи януари следващата година. Много тежка трагедия с мигранти от Близкия Изток беляза последния работен ден на миналата седмица. 18 души, между които и дете, загинаха, а десетки пострадаха в изоставен край София камион-убиец. И всичко това под знака на реакциите около включването на поредните български имена в списъка “Магнитски” и отзвука от скандалите в БСП. Това бяха част темите в днешното издание на “Кой говори”, които коментираха политологът от Изследователски център “Тренд” Димитър Ганев и социологът от Агенция “Маркет Линкс” Добромир Живков. И двете агенции оповестиха резултатите от изследвания на предизборните нагласи в обществото. Десетина дни преди началото на предизборната кампания, каква очаквате да бъде тя? Какво показват изследванията ви? "Предвид коалицията "Демократична България" - "Продължаваме промяната", ГЕРБ ще има минимална преднина. Тези близки стойности ще фокусират цялото внимание върху първото място. На предишните избори очаквахме евентуален скрит вот за "Възраждане", но това не се оправда. "Възраждане" имаше процент, който ние получавахме в хода на нашите разследвания. Има ръст при прогнозите за "Възраждане", но този ръст го отчитахме още през ноември и декември, така че за тези избори "Възраждане" е достагнала някакъв електорален максимум, без да очакваме някакви големи промени. Референдумът бе сюжет, който "Възраждане" можеше да използва да мобилизира групи, които не са традиционни гласоподаватели на партията", заяви Ганев. "Ниско доверие в политическата класа показва нашето проучване. Стигнаме до ситуация, в която имаме около 20, 22 процента позитивно отношение съм ГЕРБ и следващите партии се подреждат в един тесен диапазон. Това до някаква сетепен се дълежеше на това, че тези избори няма да донесат нищо ново, няма да има нова интрига. С последните събития обаче значително се променя структурата на предизборана кампания от гледна точка на това кои партии какъв фокус ще си поставят. Няма да бъде изненада коалицията ДБ-ПП да бъде съсредоточна точка на политическия комуникационен огън от страна на всички останали политически сили. "Магнитски" допълнително зареди с енергия дебата за и против реформистко управление на страната. На повечето хора, които искаха промяна през 2020 г., им бе казано, че техните граждански искания и позиции са подкрепени чрез тези санкции", каза Живков.

Всичко интересно от света на земеделието

Доктор Ненков и неговата гледна точка за актуалните събития!

 „Не!Новините“ със Самуил Петканов Войната в Украйна и войната на пътищата нямат нужда от подклабдане, а от мир. Магнитският списък пък има нужда от творческа подкрепа, за да има смисъл от него. Не!Новините винаги са в подкрепа на реалността, дори когато Димитър Панев влезе в студиото с благия си глас. Вижте, чуйте и се смирете.

Защо Путин се провали в Молдова и пристрастени ли сме към дезинформацията

Келеши, катерици с антисоциални прояви, барикади заради рязка инфлация и чипровска/кипърска корупция.

В рубриката „Чакащи артисти“ говорим за седмото изкуство – киното, в какви условия младите кинорежисьори сътворяват своите филми и как една подхвърлена идея на шега се превръща в международен фестивал за късометражно с мисия да опазва природата и нейните обитатели.

Така и така ще се работи днес, ето три факта, които да повишат КПД-то: Защо куче блъска деца в Сена Защо преди розовото е било за момченца, а синьото за момиченца Как пчелите побеждават стършелите в Япония

Един от най-често срещаните въпроси тези дни - Как да помогнем на Турция и Сирия. А междувременно - в Сирия вече готвят с ориз от България, а огромни количества дарения скоро тръгват към засегнатите страни. Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

Темз и Антон ни разкриват кои са подходящите заглавия за месеца на влюбените. Защото хубавата книга е винаги е идеален подарък за любимия човек.

Христо Христозов представя новостите в света на филмите

Забавен край на работната седмица

Не!Новините влизат в ролята на национален икономист и диетолог и съобщават меркуте срещу високите цени на яденето. Ключът е да се гледат на екрани как други хора молитвено закусват. Вижте, чуйте, спестете:

Разговор с Весислава Антонова - съставител на Черната книга; Мария Димитрова, „Зов нюз“, Враца; Диана Желязкова - Radian.bg

Навън е студ, достоен за куче, така че си сложете слушалките и чуйте три факта, които ще ви сгреят душата: - Защо Пилатес тръгва от затворнически лагер - Къде се добиват камъните за кърлинг - Кой е вдъхновил дългия Джон Силвър Накрая чета хубаво стихче

Разговор с адв. Йорданка Бекирска - специалист „Семейно право“, Мария Брестничка от „Национална мрежа за децата“ и Лилия Апостолова - сдружение „Търсим се“

На 17 февруари 2023г. в конкатедралата „св.Йосиф” в София ще се състои за първи път концерт класическа и духовна музика, изпълнявана от български оперен певец Хари Драганов е бас баритон, който 10 години е пял във Франция, включително и в най-големите катедрали там, а след това в продължение на 24 години е бил солист на Женевската опера. През 2022г. се завърна в България с идеята да създаде висше училище по духовна музика (католическа и православна).

Гледайте втори епизод от политическия подкаст на darik.bg "Кръгла маса с Антони Герасимов" Голяма част от партиите избягват да се назовават като такива и предпочитат класификации като платформа и движение. Това беше една от констатациите, които Атанас Радев, гост във втория епизод на подкаста на darik.bg "Кръгла маса с Антони Герасимов", даде в контекста на разговора за политическата грамотност и рефередумната демокрация. Радев е млад политолог, бивш председател на Студентския клуб на политолога към Софийския университет, чиято експертиза е ангажирана с вътрешна политика, качество на демокрацията и младежки политики. В първата част на подкаста Радев и Герасимов обсъдиха някои ключови фактори, при които пряката демокрация работи. Дадената за основа от Антони теоретична постановка за когнитивните преки пътища, които гласоподавателите избират, за да подкрепят или отхвърлят дадена тема, насочи разговора към липсата на ясна идеологическа основа, върху която да стъпват партиите. В този контекст гостът обясни, че партиите би следвало да са дълбоко вкоренени в обществото и да следят импулсите в него, на основата на които да задвижват процеси като референдума. Настоящите референдуми са точно обратното - това са импулси на партиите, които се спускат към обществото, обясни гостът. Ако имаше интерес към тези теми, то той щеше да окаже влияние върху изборните резултати, а това не се вижда към момента, допълни той. Другият важен фактор, който е обвързан с качеството на референдумната демокрация, който посочи Герасимов, бе медийната среда и нейното влияние за вземане на решения. Според него изместването на медиите като важен фактор за формиране на политическото мнение, в посока социалните мрежи, създава предпоставки за опасни неинформирани решения. Според него, когато всеки се е превърнал в медия, ехото в социалните мрежи замърсява драстично информационната среда и създава рискове, пред които тепърва демокрациите ще се изправят. Това води до загуба на естествените когнитивни преки пътища и трансформиране на политическата информация в крайна и елементарна пропаганда. Разговорът продължи в анализ на настоящата политическа ситуация и предстоящите предсрочни избори за Народно събрание. Радев видя задълбочаващата се икономическа криза и невъзможността да се приеме бюджет на страната като ключов фактор, който може да бъде импулс за гражданска енергия, която да окаже натиск върху политическия елит да направи консенсус и да се сформира правителство. Според младия политолог предстоящият парламент ще бъде разделен на блоков принцип, при който от едната страна ще бъдат “Продължаваме промяната” и ДБ, а от другата - ГЕРБ и ДПС. "Възраждане" бяха класифицирани като неутрален играч, който само наблюдава, а БСП бяха посочени като предполагаемия “златен пръст”, който ще реши дали и какво правителство да има. Реденето на партийните листи може да бъде истинска месомелачка, констатира Антони Герасимов по отношение на евентуалното бъдето общо явяване на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" на предстоящите парламентарни избори. Атанас Радев пък видя именно в този процес възможност за реализация и култивиране на онзи консенсусен тип демокрация, от който  има нужда България.

Разказ за една вечер с историческо значение за рока Преди броени дни легендарните KISS отбелязаха 50-та годишнина от сценичния си дебют. Тази епизод на „Нотна стойност“ е посветен именно на това събитие. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Всичко интересно от света на земеделието!

Забавен край на работната седмица!

Антинаградата на ПДИ Големия брат за злоупотреба с лични данни - взе я партия Възраждане. Антинаградата се връчва на партия "Възраждане" заради публикуване на EГН на над 800 български граждани с цел да бъдат стигматизирани и обявени за шпиони, допълни Кашъмов, цитиран от БТА. Номинацията на "Възраждане" се различава от другите по това, че има умишлено и целенасочено разпространение на лични данни, каза медийният експерт Георги Лозанов.

Безплатни механи, защитени аромати и оъвове в анцузи са само част от разкоша, който може да се случи. Чуйте, вижте, помислете си!

Днешното "Ти си знаеш" е сантиментално. Първо се говори за фундаменталния за предаването боб, сетне идва връзката на Драго с Велики Преслав, обхождаме съчетанието между наука и изкуство и се трогваме от буквално нелеката съдба на мавританките. Чуйте, вижте, запомнете.

Какво е да се работи с артисти на световно ниво

Единственото шоу с факт-16 отново е тук, за да ви забавлява, докато ви преведат заплатата: Какво е бръмбар бомбардировач Как пирати са откраднали метричната система на САЩ Къде комуникират с подсвиркване

Сексът е много повече от инструмент за личностно валидиране, но малоценността ни пречи да се наслаждаваме на живота.

Равносметката на д-р Кацаров за постигнатото и това, което предстои!

„Анализирай това“ с Александра Петрова!

Адаптации, екранизации и преиздавания на класически и добре познати заглавия. Какви са причините и логиката зад генерирането на още копия от вече познати заглавия?

Агри подкаст по Дарик

Забавен край на работната седмица!

Разговор с Васил Анастасов.

Културните хора бяха хлъзнати в несъществуваща тема. Не!Новините са на място, за да върнат в дневния ред истински важните работи. Вижте, чуйте, преценете си:

С края на месеца заплатата почва да приключва, но фактите си остават същия брой, а те са: - Защо в Бермуда са стъпаловидни покривите - Кой пуска първото CV - Обичат ли наистина сирене мишките

Един човешки разговор за проблемите на човека и човечността.

Разговор с психотерапевта Нели Василева – Стефанова за това как да бъдем творци на живота си.

Професор Радостина Александрова с размисъл между редовете.

"Донякъде е добре, че свикнахме да живеем с корупцията, защото не очакваме чудеса", заяви Безлов Корупцията е изкривила начина, по който действат институциите в България. Това е мнението на американския посланик у нас Херо Мустафа. В България бе създедена система, която обогатява олигархичната класа и завзема държавните ресурси. Старши анализаторът в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов коментира в ефира на Дарик радио една от постоянно актуалните теми у нас, а именно - корупцията. "Темата с корупцията толкова се банализира вече, че някак си говоренето все повече изглежда като безсмислено", заяви той. В деловодството на парламента отлежава законодателство за борба с корупцията от 2009-а година насам, припомни Георги Донков. "Един добър закон или специализирано съдилище не решава проблема. Прагматичната част е да видим кое може да се промени реалистично в тази ситуация, при тази политическа и съдебна систмема. Вероятно има няколко зони, където могат да се направят смислени стъпки. Една от промените трябва да бъде по отношение на КПКОНПИ", категоричен е Безлов. "Повечето страни в Западна Европа и САЩ обикновено не правят специализирани институции, а се опитват да използват полицейски институции, които си сътрудничат с различни системи и знаят какво се случва в страната. За мен е грешка, че се създаде такава отделна институция. Беше грешка още като се започна с ДАНС", заяви експертът. "Донякъде е добре, че свикнахме да живеем с корупцията, защото не очакваме чудеса. Това, което виждаме, че правят страните, които бяха от "нашата черга", като Естония например - има много по-прозрачно общество и по-добри механизми за контрол. Това, което те направиха, е, че се опитаха с малки стъпки и цифровизация да се справят с проблема", каза той. "Една вътрешно заразена система беше корупцията в КАТ, например. През 2015 година сложиха камери на патрулните автомобили, забраниха на охранителна полиция да спира и тогава самите хора казаха, че положението се е подобрило значително. Това обаче се случи не само защото някой сложи камери, а защото някой започна да гледа тези камери", смята Безлов. "Българската демокрация, колкото и крива да е, показа, че все пак работи. Смяната на главния прокурор хипотетично според мен няма да реши ситуацията. Трябва да намерим някакъв механизъм за баланс. Може да се ограничи значително дейността на главния прокурор. Това е идеята функционално да се промени ситуацията", заяви анализаторът.

Всичко интересно от света на земеделието!

Според него скандалът с NEXO имаше и продължава да има потенциал да се намеси активно в българския политически живот.

Дарик на 30 - Спомени, първи репортажи, първи тръпки!

Разказ за легендарния китарист и привързаността му към нашия фолклор На 10 януари, на 78-годишна възраст, почина китаристът Джеф Бек. Така мечтата на българските почитатели на виртуоза да го видят на тукашна сцена ще остане неизпълнена. Но макар, че никога не е посещавал страната ни, Джеф Бек имаше специално отношение към нея. Точно за това разказваме в този епизод на „Нотна стойност“. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Петканов признава, че радиото манипулира населението и всичко е лъжа. Освен Не!Новините, които са абсолютната истина. Онагледява с примери за вести, които няма да чуете или прочетете другаде. Чуйте, вижте, разбунтувайте се.

Разговор с Теодора Пеева - в.Сега и Стояна Георгиева - Mediapool.bg

Любимото предаване на малки, големи и средни опорни предлага на слушателя разкошни истории за мустаци, бейзбол, баскетбол и пчели с лешоядни навици. Вижте, чуйте и спортувайте!!!

ЗА ДА НИ ЧУЕТЕ ОТ ВЯТЪРА, ВСИЧКО Е С ГЛАВНИ БУКВИ. А ЕТО И ФАКТИТЕ: КАК СТЪКЛЕНАТА ЖАБА СТАВА ПРОЗРАЧНА КОЙ ИМПЕРАТОР Е БИЛ ГЛАДИАТОР КАКВА Е БИЛА ПОРНОГРАФСКАТА ПРОПАГАНДА ПРЕЗ ВСВ

Разговор с Ева Борисова от  „Национална мрежа за децата“ и Кристиян Юлзари - ученик и журналист

"NEXO се появява като име за пръв път в края на 2017 г. Повечето дружества са основани 2018 г. Прокуратурата използва термина "криптобанка", който допреди 2 години никой не е използвал. Първите, които го използвахме, бяхме ние в "Капитал". Ние искахме да обясним, че това, което NEXO прави, е абсолютно банкова дейност, но понеже има елемент на криптовалути, NEXO твърдят, че те нямат нужда от банков лиценз". Това каза в предаването "Кой говори?" по Дарик радио журналистът от "Капитал" Йоан Запрянов.

Марин Димитров и Страхил Йорданов са част от творческия екип на “MP - Studio”. Те се върнаха със златни медали от първия международен фестивал по светлинно изкуство в Китай. Тяхната победа е симбиоза между техника, творчество, математика и иновативни подходи в триизмерната прожекция.

Темз и Антон започват литературната седмица с много важен въпрос: Колко са продуктивни авторите на трилъри? Няма да ни държат в съспенс, както правят много от авторите на трилъровия жанр. Само Джеймс Патерсън има издадени над 150 заглавия. Те гравитират около детективските истории и включват герои като детективи, бивши или настоящи военни.

История за една среща на легенди, състояла се преди те да станат такива На 8 януари отбелязахме 76 години от раждането на Дейвид Боуи, а два дни по-късно - 7 години от кончината му. Междувременно, на 9-ти, своя 79-ти рожден ден отпразнува китаристът Джими Пейдж. Въпросните годишнини станаха повод в новия епизод на „Нотна стойност“ да бъде припомнена малко известната колаборация на двамата велики музиканти. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Забавен край на работната седмица

Не!Новините днес са в две части, защото информацията е много, подпомогната от мощен изкуствен интелект. Това, съчетано с дийпфейк личността Самуил Петканов води до разнищване на политическите бъднини на България. Чуйте, вижте, мислете естествено.

Здравейте от първата и последна сряда за седмицата. Ето и три факта, с които да преглътнете, че днес не е петък: Кои са щраусовите хора Кой е крал на Полша Защо Брус Лий си е махнал потните жлези

С книги под завивките с Темз и Антон

"Много дълго време възможността да разказвам истински истории от България запълваше толкова много моето пространство, че нямах нуждата да се занимавам с игрално кино. Този свят през края на 90-те години е пълен абсурд и това, което последва след това, доведе до един такъв приказно-абсурден свят. Винаги съм се чувствал много добре и много щастлив в света на истинското, но в един момент той те ограничава". Това каза в предаването "Посока Култура" с Мирослав Боршош режисьорът Андрей Паунов, който разказа пред Дарик за мистичния мъжки свят на дебютния си игрален филм "Януари" по мотиви от едноименната пиеса на Йордан Радичков.

Забавен край на работната седмица!!!

Гост в студиото - Здравко Григоров, съосновател на сдружение "Позор"

2023 започна и Не!Новините предоставят стиска благи обещания, доста по-лесни от диети, непушене и намаляване на алкохола. Също така се задава и айсберг за Йордановден. Вижте, чуйте, разберете защо!

Новият епизод на „Нотна стойност“ е посветен на „Baby, It’s Cold Outside“ - хит на композитора Франк Лесър от 40-те години на XX век, който обаче не се приема добре от всички в наше време. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Вголямата европейска политика в Брюксел, подобно на ситуацията у нас, също не липсват скандали. Христо Грозев, обявен за издирване от Руската федерация - ще има ли изслушване в ЕП? Какви са възможните ходове на ЕС? Към Катаргейт - варианта на белгийските кюлчета: нови двама евродепутати със свален имунитет в началото на годината До колко голям е проблема с лобизма в европейските институции? Прогнози за 2023 - кои са големите теми на дневния ред на ЕС? Отговори на тези и други въпроси чуйте в прикачения звуков файл. Думите на 2022 г. с д-р Павлина Върбанова За втора поредна година може да дадем вота си за най-важните теми, които са занимавали обществото ни през изтеклите 12 месеца. Анкетата „Думи на годината с Как се пише?“ дава възможност на всеки член на социума да гласува и така заедно да определим и обсъдим ключовите за нас въпроси.

Новата година носи нов Ти си знаеш с награда за всички участници. Диети, исторически филми, инфлуенсъри от старо време и крале от стъкло - пак имаме от всичко, което може да си пожелаете. Чуйте, вижте, Банда Банда:

За много факти, приятели на знанието. Ето три информации, с които да дадем газ на 2023: - Как вълците спасяват Йелоустоун - Какво е уплашило хората през 1910-та - Какво е авгурска усмивка

„Анализирай това“ с психолога Александра Петрова Има ли смисъл от новогодишните обещания и защо имаме нужда да правим новогодишни планове? Как да планираме добре и да не си залагаме невъзможни цели? Как да следим за изпълнението им?

Разговор с Никол Хамбарлиева.

Фондация „Рестарт“ е създадена от двама сървайвъра с рак и една прекрасна актриса - Ива Филипова, Искрен Зографски и Стефания Колева.

2023 г. ще наложи строги финансови рамки. Това прогнозира за Дарик радио нумерологът Ели Маринова. Според нея годината ще премине под знака на експертите и експертно взетите решения.  На преден план през новата година ще излязат въпроси, свързани с финансите в сферите на енергетиката, търговията на дребно и едро. Маринова уточни, че можем да очакваме  и появата на нови лидери. Маринова обърна внимание и на това как ще премине 2023-та според китайския хороскоп. Излизаме от знака на тигъра и влизаме в този на черния воден заек. Кой ще се чувства добре през настоящата година чуйте в звуковия файл.

Около 10 - 15 % е ръстът в цената на алкохола през последната година. Това коментира пред Дарик Пенчо Пенчев, президент на Българска асоциация на барманите. От бранша отчитат и друга негативна тенденция – отлив от професията. Pандемията от COVID-19 е довела до спад на интереса към професията барман. А качественото обучение на един барбан отнема минимум три години. Пенчо Пенчев уточни, че няма промяна във вкуса за алкохол при мъжете и жените. Силният пол предпочита усики, а дамите – коктейли. Но има и нова тенденция, идваща от Лондон, консумация на слабоалкохолни напитки. Пенчев посочи и основното правило при прием на спиртни напитки - да се започва от слабия към силния алкохол, като най-важната препоръка е да се консумира с мярка.

С добра дума за българския медик е кампанията на Дарик „Най-добрите лекари”, благодарение на която още през 2011 г. специалисти от цялата страна посочиха свои колеги, в които имат най-голямо доверие. Четири години по-късно лекарската лига в София бе допълнена и така бяха излъчени общо 754 лекари от София, Пловдив и Варна. Предаването "Най-добрите лекари" се роди със самото начало на проучването. То бе създадено по уникална и утвърдена методология - лекари посочиха тези от своите колеги, на които имат най-голямо доверие. С тях ви среща Димитър Панев всеки петък след 15:30 и всяка събота след 9:30 в ефира на Дарик, а и интервютата и имената им могат да бъдат намерени на сайтовете darik.bg и bestdoctors.bg

Забавните вицове в „Дарик кафе“!

Доза хумор с добрия доктор!

Петканов е наличен, гласът му само малко е минал на хартия, но все пак успява да закрие годината с традиционни късмети и предсказания. Вижте, чуйте, запишете си.

В памет на Леми Килмистър - историята на най-популярния му шедьовър На 28 декември 2015 г., на 70-годишна възраст, почина легендарният Иън Килмистър, по-известен просто като Леми. Този епизод на „Нотна стойност“ е посветен на метъл богът и най-емблематичната за него и Motörhead песен. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Над 6 милиона лева са дадени за реклама чрез инфлуенсъри през 2021 г. Очакване за още по-голямо увеличение на инвестициите в маркетинга през социалните мрежи, изрази управителят на компания за инфлуенс маркетинг Марин Агандеров.

"Има рок, има боса нова, има джаз, има поп, има хайпър поп, има поп-фолк, има много неща наистина...Доста е експериментално и ме беше доста страх да го направя, но с моя чудесен приятел и продуцент Камен Колев работим от септември“, разказа Мила Робърт в предаването Дарик кафе.

Една рубрика на Кристина Беломорска.

Да завършим четвъртия почивен ден с позитивизъм

Гостува поетът, който записва рап песни Стефан Данчев - Стефето

500 деца годишно се нуждаят от диагностика и лечение веднага след раждането.

Чухме една прекрасна песен на Мери Бойс Бенд, която ни отвежда у дома, там, където е най-хубаво, най-топло, най-уютно, особено в очакване на Коледа и Нова година. А сега, за да ни зареди с още празнично настроение, в студиото на Дарик радио е Мария Мутафчиева.

Доза хумор с добрия доктор!

Най-късият ден в годината е време за експедитивно обзиране в отминаващата ни обиколка около Слънцето. Следващата седмица пък идат прогнози за 2023 и традиционните не!късмети за баницата. Чуйте, вижте и си припомнете годината, която искаме да забравим.

Журналистът от разследващия сайт BIRD.bg Димитър Стоянов в „За медиите (само)критично“

10 години от края на света - 3 факта, с които да впечатлите всеки жител на планетата: - Защо цветовете на Аржентина са бяло и синьо - Защо има рекорди на Гинес - Къде има паметник на отрязани уши

„Изкуството за разлика от физиката може да върне времето.“  Крикор Азарян Крикор Азарян казва „Най-важното в дневно време е да останем човеци“.Какъв щеше да бъде според вас светът, ако повече хора притежаваха онези качества, който отличават проф. Азарян, които го правят толкова специален и добър човек? Как си го представяте този свят? Мисля, че преди години щях да ви отговоря, че това щеше да е един прекрасен свят. В днешния ден обаче,  аз ще кажа, че не знам. Злото и мракът ми се струват вече прекалено много, прекалено напреднали и не знам колко процента от човечеството трябваше да бъдат такива като него, толкова добри и толкова отдадени, за да се обърне този процес. Във всеки случай мъдреци като Коко дори само заради това да ни кажат какво се случва, защото много от нас не знаят какво става, а Коко на всичко намираше отговор и то мъдър. Когато някой го запиташе нещо, той известно време мълчеше и после казваше нещо, което на пръв поглед нямаше общо с въпроса, който му е зададен. След малък размисъл разбираш, че той ти е дал най-мъдрия, най-точния отговор, който може да бъде даден на този въпрос. Не знам дали светът щеше да стане по-добър, но щеше да е по-разбираем за нас. Крикор Азарян*: „Имам чувството, че има някакъв любовен танц между да обичаш и да се удивляваш. Същност отсъствието на любовта започва от неспособността да се учудваш, в хубавия смисъл на думата, на другия, от това, което той прави.“ С какво Ви учудваше Вашият Коко? В началото на нашата връзка, на нашето запознанство той ме учудваше, защото аз като млада бях много дива, много напориста, много обичах да съдя хората прибързано, когато се запознах с него, аз за пръв път видях, човек, който мисли преди да говори. Да, бях на 28 години, но страшно много се изненадах, защото ти виждаш физически как по очите на този човек, след като си му задал някакъв въпрос, че той мисли. Няма автоматично отговаряне. (...) А после Коко започна да ме учудва със своята способност за учудване. Защото, за да се учудваш така както той се учудваше, това означава, че някаква съществена част в теб пази все още детето в теб живо. И той се учудваше толкова спонтанно, толкова автентично, че не бих могла да допусна, че той имитираше това учудване. При това учудването му винаги беше радостно, винаги наистина изненада, понякога от най-малки, най-дребни неща и това негово качество наистина беше за учудване, защото аз не съм го срещала при други хора, а аз познавам много хора. (..) И другото, което ме учудваше докрая – Коко обичаше хората. Дори хора, които се отнесоха несправедливо с него, покрай историята с пенсионирането му от НАТФИЗ, която беше една грозна история, наистина. Той не си позволи никога да каже една лоша дума срещу никой от тези хора. И когато аз си позволявах да коментирам тези хора, той казваше: „Много те моля, недей.“ Това наистина е за учудване. Имате ли нещо, което искате да кажете и което не успяхме да споменем? Сега се сещам за нещо, което наистина бих искала да кажа. Накрая, когато той си отиваше, говорихме си нещо и аз го попитах: „Добре, де, за теб в този момент какъв е смисълът на живота? и той казва: „Да даваш!“.И тук трябва да добавя, че той имаше много за даване, защото, за можеш да даваш, трябва да имаш какво. Той имаше много, много за даване и беше много щедър. И за това ще остане и ще се помни от всички ни. *откъс от филма 45* по Азарян; реж. Лили Абаджиева

Трима мъдреци в ефира на ДАРИК: психотерапевтите Мадлен Алгафари и Иво Величков и писателят Георги Бърдаров Мадлен Алгафари „В говоренето на ума винаги може да съществува лъжа, а в говоренето на тялото такава не може да съществува, защото него го управлява мозъчната кора, а тялото е управлявано от подкорови структури... „Някъде много дълбоко, там където е най-голямата близост, в партньорските взаимоотношения започна разместване на пластове и като че ли се направиха много радикални завои. За да тръгне човек да променя нещо трябва първо да се раздруса, да се разтресе, да се стресне... и идеята, че не сме безсмъртни води до задаване на по-дълбоки въпроси – защо ме има, каква ми е мисията, какъв е смисълът на живота. Тази необходимост да се запознаем със себе си, най после, сякаш е на дневен ред, защото изкуствеиният интелект ни познава повече, отколкото ние познаваме себе си и това е тъжно...“ Георги Бърдаров „Няма как да избягаме от войната. Войната винаги се завръща. Това е първата война, която е изцяло в информационната ера и присъства ежедневно в живота ни. И през нея отново се вижда това крайно разделение в българското общество, което е симптом за нещо болно... „Много е бърза промяната, която се случва и това плаши хората, но светът не отива нито на добре, нито на зле; той се движи в някаква собствена посока. Хората стават все по-големи индивидуалисти, все повече живеят сами и сякаш все повече нямат нуждата да се съберат с друг човек...“ „Най-трудната прошка е да простим на себе си...“ Иво Величков: „Не знам дали някога ще се излекуваме от разделението, защото хората сме склонни към крайности. Най-голямата вреда, която претърпява социума ни в последните години е безверието. Има страшно много информация и ние не вярваме на нито една...“ „Човек се управлява през емоциите. Колкото по-първични са те, толкова по-истински са, а най-първичната емоция е страхът... Със скоростта с, която се развиват технологиите, си давам сметка, че съвсем скоро уменията вече няма да са ценност и ще останат само идеите; материята изчезва и остава само информацията, а парадоксът е, че в същото време хората стават все по-материални...“ “В момента, в който обществото абдикира от възпитанието на индивида, тази задача остава само на семейството, но днес вече имаме две или три поколения „чалга“ родители, които не са възпитани и следователно не могат да възпитават...“ В аудиофайла може да чуете още за демографската криза, за войната, за човека от актуалната политическа криза до смисъла на живота и светлото бъдеще...

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

През тази година се навършиха 100 години от рождението на един от най-светлите българи Радой Ралин. Човек, който безспорно остави дълбока диря в обществото ни.  За него е казано какво ли не. Той наистина беше непрекъснато между Осанна и Разпни го.

Темз и Антон знаят, че на Коледа стават чудеса и не губят време да ви представят книгите, създали чудни светове, изпълнени с герои и приключения. Ако Тери Пратчет се яви на конкурс за Дядо Коледа, той би се справил точно толкова добре, колкото оригиналният белобрад старец.

Разговор с музиканта в „Стълбището“ на Дарик

Разговор с музиканта в „Стълбището“ по Дарик

"Всяко едно общество, което иска да има бъдеще, трябва да инвестира в образованието и културата. Проблемът става, когато културата започне да се разглежда като нещо различно в държавата". Такова мнение изрази във форума за идеи "Стълбището" на Дарик радио композиторът Петър Дундаков. Според него няма рецепта за спокойствието на един творец, но всеки един човек, за да функционира, трябва по някакъв начин да се чувства спокоен за утрешния си ден. "За мен финансирането дори на писането на музика трябва да се финансира и не може да се смята, че един композитор ще работи нещо друго през деня, а нощно време ще пише някакви велики произведения – това е тотална утопия. Ако самата държава не легитимира заниманието като смислено, то тогава ти се превръщаш в маргинал и няма абсолютно никакво значение какво пишеш, ако то не може да общува и да се интегрира", каза още Петър Дундаков. На въпрос може ли държавата да възпитава добрия вкус, композиторът отговори така: "Интелектуалците много се оплакват от чалгата – искат да се забрани. Аз не съм почитател на попфолка, но не смятам, че нещо трябва да бъде забранявано, а друго популяризирано. От друга страна обаче, това, което не трябва да се пропуска, е че както попфолка има възможност той да се самофинансира, така държавата да дава възможността на другата култура да се случва". Според него е много важно държавните институции като филхармонии и опери да имат бюджет, с който да бъде субсидирано писането на нови творби. "Писна ми от българина, който се оплаква. Който вижда, че някъде животът тече, а тук при нас не тече. Аз съм живял 10 години в Холандия, избрал съм да съм тук и съм много щастлив, за мен това е прекрасно място, където мога да работя", посочи още Петър Дундаков. По думите му това, което младият човек трябва да търси, е собственият си глас. "Когато намериш собствения си глас, тогава започваш да бъдеш чуван", на мнение е композиторът. За Петър Дундаков "Дума на годината" е "бокс". Той сподели, че му се иска думата да е "промяна", като уточни, че тя няма нищо общо с политиката.

Разговор с Христо Христозов и кинокритика Анита Димитрова!

Доза хумор с добрия доктор!

Нова дума, празнични съвети и кой ще спечели Световното в Катар. Всичко това в стиска Не!Новини в Дарик Кафе ще усмихне деня ви, а може би и самите вас.

Разговор на Илина Стоянова с Брайън Бойтлър от Crooked Media

Афронавти, любовни писма, Световно в Уругвай и връзката на същия Уругвай с пловдивското Локо. Днес историите са абсурдни, смешни и мили, каквито ще бъдем отново в следващото издание на Ти си знаеш на 4 януари. Чуйте, вижте и разкажете на приятел. Весели празници!

Здравейте, снежни хора, навън времето е относително, но пък фактите са си факти и те са: За какво служат пискюлите на шапките Кое животно може да си регенерира част от мозъка Кой се е опитал да стане крал на Андора чрез измама

20 години CVS България

Днес ще разкажем една кратка, но интересна музикална история. Ще обърнем внимание на поредния евъргрийн, този път изпълняван от Нийл Седака (Neil Sedaka). Това е песента "Oh! Carol" от 1959 година. Нийл Седака има съдба, доста сходна с тази на Пол Анка, поне в началото. Баща муе сефаратски евреин с турско-ливански произход, чиито родители идват в САЩ от Истанбул през 1990 година. Работил е като таксиметров шофьор. Майка му също е еврейка, но от руско-полски произход и с малко от рода Ешкенази в кръвта. В училище толкова се влюбват в Нийл, че въпреки забраните на учителите, негови съученици събират подписка, в която искат да пее на техните празненства. Още в ранните му години го чува известниятпродуцент Дон Киршнер. Тогава Нийл е на деветнайсет години. Първата негова песен, която през 1958 година се завърта в класациите е „The Diary“. Но няма кой знае какъв успех. Издава още сингли. По същото време от звукозаписната компания "RCA Victor" се канят да изхвърлят Нийл, защото други два сингъла, които е пуснал, „I Go Ape“ и „Crying My Heart Out For You“ се представят доста зле. Тогава продуцентът Ал Невинс, който по това време е мениджър на Нийл,  убеждава колегите си да дадат последен шанс на момчето. Младият Нийл решава да прослуша три актуални за времето си сингъла и разбира, че структурата им е сходна. Тогава в него назрява идеята да направи песен в същата тази схема и тя наистина става хит. Написана е от Нийл в съавторство с Хауърд Грийнфилд. Двамата с Нийл са приятели от деца. Когато Нийл е на 13 години, той ходи в дома на съседското семейство Грийнфилд, за да се упражнява на тяхното пиано. Хауърд, който по-късно всички ще наричат Хауи, тогава е на 16 години. Та Грийнфилд изобщо не харесва парчето, нарича го ужасно, но Нийл е доволен. По негови спомени той е преглеждал първите места в класациите на всички държави по онова време, които са фигурирали на страниците на „Билборд“. Продуцентът Дон Киршнер дава съвет на Седака да включи името на Карол в песента по модела, който използват в скорошния си хит "Little Darlin". Името Карол е препратка към Карол Клайн, бивша приятелка на Нийл от гимназията "Ейбрахам Линкълн" в Бруклин, Ню Йорк, и също автор на песни. Под артистичното име Карол Кинг тя пуска парчето „Oh, Neil!“в края на 1958 година. Сингълът е неуспешен. Любопитното е, че песента е съчинена от нейния съпруг - Гари Гофен. Песента става хит на доста места по света, а голям успех жъне и в Нидерландия, и в Италия, където окупира първите места в класациите за поп музика. Включена е в албума „Neil Sedaka Sings Little Devil and His Other Hits“. Прекарва 18 седмици в класацията на „Билборд“в САЩ и достига до девето място на шести декември 1959 година. В чарта „Ню мюзикъл експрес“в Англия стига до трета позиция. До средата на 60-те Нийл прави още някакви хитове, но нито един не надхвърля успеха на „Oh! Carol“. Когато ерата на „Бийтълс“залива пазара, Нийл временно спира да издава музика. После прекратява сътрудничеството си с Хауърд Грийнфилд и заживява във Великобритания. Там от началото на 70-те подновява концертната си дейност, та чак до днес, когато е на 83 години. Днес той прави и любопитна програма, в която пее някои от най-големите си хитове и разказва историите на тяхното създаване. Същото ще продължим да правим и ние, но за други изпълнители и в следващите епизоди на „Музикална история“.

Наблюдвам връщане към малкия пазар, към родната публика. За мен е от много по-голямо значение да обиколя градчетата в България, отколкото да отида на турне в Америка. Това заяви Стефан Вълдобрев в „Посока Култура“ по Дарик радио.

"Някаква чест от българските интелектуалци е по-внимателна, когато изразява мнението си за това, което се случва. Друга част, към която спадам и аз е по-свободолюбива. Няма спирка пред това да изказваме мнение пред каквото и да било. В книгата ми "Диалози" наричам тези хора "мислители". Това, което обединява тези хора е, че те имат какво да кажат и това, което се случва между нас е наистина диалог."

Христо Христозов представя новостите в света на филмите

Петканов се врязва в ефира с поредната си книга - "Съвременна българска митология: Том Втори". Може да ви е втръснало, но по-добре книги, отколкото да вземе да ви стане премиер. Също така разкрива какво ще стане на четвъртфиналите на Световното, за да заложите спестявания, апартаменти и бъбреци на сигурни резултати. Чуйте, вижте, подарявайте книги!

Рубрика на "Кой говори" по Дарик

Здравейте между шарана и следването. Ето факти, които вървят с трапезата, а ако изчакате до края, ще чуете как сричам Вапцаров: - коя държава се прехвърля в метавселената - в коя държава са били най-нагласените избори - кой печели посмъртно титлата във Ф1

"Много неща наистина се правят про боно", потвърди проф. Амелия Личева - литературен критик и един от директорите на Софийския литературен фестивал. "Правят се заради това да има книги, да има четене, защото в крайна сметка то е единственото, което може по някакъв начин да ни помогне, включително като общество, защото без една широко информирана, грамотна общност, няма как да вървим напред", продължи тя.

Пол Теру е американски писател, световноизвестен автор на пътеписи, който цял живот кръстосва земното кълбо в търсене на истории и хора, вдъхващи живот на местата, които наричат свой дом.

Доза хумор с добрия доктор

Бюлетини, коледни шоколадчета и най-важният мач от Световното досега. Гана - Уругвай, сърце не трай. Не!Новините и тази седмица казват всичко, което трябва да знаете и нито запетая повече. Чуйте, вижте и уругвайте!

Разговор с Ванеса Николова от „Factcheck.bg“ и Асен Генов - „Контракоментар“

Вднешно време не е прецедент правата над името на определена група да пораждат конфликти и недоразумения. От това произлязоха редица парадокси, като например да съществува Thin Lizzy без нито един оригинален член или два състава на L.A. Guns, работещи независимо един от друг. Какво ли обаче е било учудването на феновете и музикантите от Deep Purple, разбрали през 1980-а, че неактивната по онова време банда тръгва на турне - чуйте в този епизод на „Нотна стойност“. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Историите са на звук, но снимката е за наслада. Макаци убийци, ядрена и пустинна инфраструктуа и басиращ се пилот. Пак имаме всичко около боба. Плюс опция да бъдем страхотно добри хора тук: https://www.gofundme.com/f/support-of-ivos-family?utm_campaign=p_cp%20share-sheet&utm_content=undefined&utm_medium=copy_link_all&utm_source=customer&utm_term=undefined

Последни поръчки от ноември, моля. Тази седмица фактите се завръщат и те са: Какъв е митът за морковите Откъде идва думата "карат" В коя битка жените са носили мъжете си на рамо

Една съпоставка ще направим сега в предаването – съпоставка на проблемите на хората със СПИН и ХИВ преди 18 години и какви са те днес. Могат ли да говорят открито за заболяването, тегне ли върху тях стигмата и промени ли се мисленето на обществото през този не малък период от време.

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

Легендарната комикс антология “Дъга” направи официално своето завръщане и първо представяне на печатното издание в ефира на “Дарик кафе”. Денис Българанов, текстов редактор и Джулиано Димитров художествен редактор и автор на Дъга, разкриха интересни детайли по концепциите за създаването и бъдещия живот на новото издание.

Първата стъпка във всяко едно начинание е най-важната. Темз и Антон ни разкриват изключително интересната автобиография на Фил Найт. Кой всъщност е този човек, с какво се занимава? На бизнес срещи с Бил Гейтс и Уорън Бъфет хората се чудят за произхода на този предприемач.

В България се води дебат "за" и "против" еврозоната, защото има хора, които искат да се води този дебат. На всеки няколко години се водят разгорещени обществени дискусии по тази тема, въпреки че вече има достатъчно анализи, които доказват, че присъединяването към еврозоната ще допринесе страшно много за развитието на България, както в икономически, така и в политически план. Това коментира в рубриката "Портфейл" на Дарик радио Никола Янков, управляващ  партньор в инвестиционната компания Експат Капитал, цитиран от Darik Business Review.

"Може така да се случи, че цялата тоталитарна машина да бъде победена от един пубер. Героите просто са попаднали на правилното място в точния момент", каза той Позитивно е преживяването да правиш филм в България", така режисьорът Тео Ушев коментира своя филм „Ф1.618“, броени дни след официлната му премиера в новото предаване на Дарик – "Посока Култура", с водещ Мирослав Боршош. Филмът представя любовта и безсмъртието, но ни запознва обаче с една антиутопия- безсмъртните са лишени от всичко човешко, от смисъл. Действието се развива след апокалипсис. Как да го избегнем? "Глеайте и ще разберете. Всички отговори са във филма. Който има очи- ще види", коментира режисьорът. "Само веднъж се усмихвам във филма. Моите изразни средства са повече невербални, както в живота, така и в професията. Няма нужда от много думи", сподели актрисата Мартина Апостолова. Във връзка с филма тя каза: "Колкото по-безсмъртни ставаме, толкова безсмислени, безсърдечни, несъпричастни, без всякаква емпатия. Това е абсолютен парадокс. Вместо да използваш безкрайното време за хубавите, ценните и смислени неща, се обръщаш към някакви безсмислени дейности." Водещият Мирослав Боршош изрази своите впечатления от филма: "Може би не всички ще го харесат, но всички трябва да го гледат. Защото този филм, освен че е нещо различно, той е изключително силен опит в българското кино да се появи филм без абсолютно никаква претенция, а в същото време толкова сложни неща да казва." "Искахме да направим един филм, в който си правим гаргара с всичко и най-вече със самите себе си. Не сме мислили дали ще има някакъв успех сред публиката, нито дали ще се харесва в България, пък няма да се хареса навън или обратното. Направихме филма, за да кажем нещо, да се позабавляваме. Много ме забавляват разни критики, които казват, че това било антикино, ами да, то е замислено като антикино", отсече Героинята на Мартина може да отрови с кръвта си и да лекува със сълзите си. Що за създание? "Аз не я възприемам като създание, а по-скоро предпочитам да си мисля, че наистина това е една книга, която не бива да бъде отваряна и когато бъде отворена, тя носи истината. Чия истина е много спорно. Тази истина може да се прочете през различни гледни точки. Всяка истина е различна, зщото ние сме индивиди. Няма как напълно да съвпадат възприятията и мненията ни и в това е красотата в крайна сметка. И в разбирането на чуждата истина. Не приемането й! Не сме задължени да приемаме всяка истина, но поне да я разберем. Гаргара е тази всеобща истина, която може да се променя спрямо очите и ума, през които се гледа", каза Апостолова. "Предпочитам да запазя за себе си това, което каза Цветана Манева за филма", каза Мартина. "Само ще добавя, че се разплакахме и двамата от думите на Цветана", добави Тео с шеговит тон. "Ролята бе трудна дори и физически, но аз съм от тези лудите пърформъри. Заради това съм в този филм, защото могат да ме подложат на всичко. Всеки актьор трябва да има сериозна физическа подготовка и да познава тялото си много добре. Това е нещо, което липсва в нашите актьорски традиции. За мен не беше учудващо и не беше нещо, за което да се подготвям специално. Аз бях подготвена", каза Апостолова. "Пропагандата се лее от сутрин до вечер от медиите ни. Справяме се с нея с ирония, гротеска и подигравка. Гледайте филма и ще видите. Може така да се случи, че цялата тоталитарна машина да бъде победена от един пубер. И историята показва, че героите въобще нямат намерение да се борят и да бъдат герои. Те са попаднали случайно на правилното място, в правилния момент и изведнъж са се оказали герои", каза Тео Ушев.

Смешните вицове на д-р Ненков в „Дарик кафе“!

Доза хумор с добрия доктор :)

Петър Петров е създател на предаването “Нотна стойност”. Благодарение на своето енциклопедично знание, той прави интересни епизоди, свързани със световната музикална история, както и със съвременните български и чуждестранни групи. Подходът му на разказване може да се измери с този на филмовия режисьор, специализиращ в рок биографични филми, Камерън Кроу.

Петканов е поканил Мъск да гледат мача, да сглобят правителство и да видят защо в Северозападна България теслите нещо не ги карат много. Вижте, чуйте, уругвайте!

Господин Гаврилов представи компанията, създадена преди 5 години от госпожа Ива Гумнишка. Фокусът е изкуствения интелект, а интересното е, че още от самото начало се наемат мигранти, които работят в тази сфера.

Начините за предотвратяване на агресията.

Днес ще проследим пътя на композицията - от създаването до утвърждаването й като джаз стандарт.  Всичко започва през 1926 година, когато големият композитор от еврейски произход Джордж Гершуин (George Gershwin) прочита романа „Порги“ на Дюбос Хейуърд (DuBose Heyward), излязъл предната година. Някои източници твърдят, че вдъхновението е дошло през следващата 1927 година, когато Гершуин е гледал пиеса по романа, поставена от Дороти, съпругата на Хейуърд. Още тогава той се свързва с Хейуърд и му предлага заедно да създадат нова опера. Минават седем години преди Гершуин да се върне към тази своя идея. Много му се иска чрез изразните средства на своето време да даде нов прочит на африканската музика. Интересувал се е много и от музиката на цветнокожите от югоизточните щати. Целта му е операта да наподоби африканска традиционна музика, за да стигне и до белите.  „Porgy and Bess“ е написана през зимата на 1933 срещу 1934 година. Автор на либретото е Хейуърд, като съавтор е и Айра Гершуин, брат на Джордж.  Първоначално операта е изпълнена в Бостън на 20 септември 1935 година, а след това е представена в Ню Йорк на 10 октомври. Гершуин работи над аранжиментите почти две години и е много доволен. Но е изненадан от реакциите. Цялата музика е разположена на 700 страници, а операта е дълга четири часа. Голямата продължителност и сложността на оркестрациите стават и причина за критики. Критиците пишат още, че Гершуин неумело съчетава класическо с ново изкуство. Но по-страшната критика идва от тогавашните лидери на гражданските движения на цветнокожите. Те заклеймяват операта като расистка и твърдят, че е писана такава, каквато бялата публика иска да я види. Гершуин спори с Дюк Елингтън и с много други свои съвременници, че просто е искал да улови тяхната култура, техния светоглед, да изобрази танците и настроението на афроамериканците, суеверията им, религиозния им плам. Но в очите на цветнокожите Гершуин и Хейуърд са двама бели, които се опитват да представят тях като нецивилизовани диваци. Всеки нов опит да се представи операта в голям театър през 40-те е посрещан с бурен отпор от радетелите за равноправие. Дори и Пол Робисън отказва да поеме ролята на Порги. Но с времето цветнокожите свикват с операта. Даже Дюк Елингтън изпълнява „Summertime“, показвайки доколко силата на музиката надхвърля дискусиите за расизма в САЩ. Чак в средата на 50-те Америка ще се върне към тази музика, за да й даде нов живот.  Последното нещо, което може да се каже за Гершуин, е, че съзнателно е бил расист. Той пръв въвежда в операта изцяло цветнокож състав именно за премиерата на „Порги и Бес“. Дотогава не само, че е рядкост да видиш на сцена човек с друг цвят на кожата освен бял, но даже още има случаи, в които белите играят с очернени лица, за да изобразят цветнокожи. Гершуин иска да вижда на сцената онези, за които операта разказва. Според него няма нужда бели да имитират маниерите на черните, защото това винаги е изкуствено, особено в популярните тогава менестрели. Той говори, че е бил вдъхновен от духа на цветнокожите и е искал да го улови и да го предаде нататък, като един автентичен американски принос в класическата музика. Но спорът за това що е расизъм е доста сложен за американците и това е нормално в ситуация, в която тяхната култура не би била същата без своето многообразие. Действието се развива в афроамериканско гето в Чарлстън. Ако трябва да опростим сюжета до едно изречение, главният герой е сакат просяк, който се стреми да спаси млада жена от нейния любовник бандит и от дилъра, от който тя се снабдява с наркотици.

Той определи времето в българската култура като „циганско лято, имащо винаги топлина“. „Има от всичко и това му е най-хубавото, но е много важно каква ти е гледната точка. Дали гледаш от страната на парите, дали гледаш от страната на удоволствието, споделянето или спасяването на душата си. За мен перспективата е всичко“, сподели Димчев.

Разговор с режисьора Явор Гърдев.

Всичко интересно за филмовите прожекции!

В този епизод на „Нотна стойност" е разказана малка част от историята на Pearl Jam. Как две трагедии довеждат до създаването на една велика група и една прекрасна песен - отговорът е тук. Вашите предложения за бъдещи теми на рубриката може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Смешните вицове на д-р Ненков в „Дарик кафе“!

Доза хумор с добрия доктор!

„ Изкуството, театърът трябва да стряска своята публика, да я изненадва, да й задава въпроси, които никой никога не й е задавал и да я повдига от там, където я е забутал животът. Да й говориш за духовност. Театърът започва да губи, все повече. Днес, дори за повечето хора, които се занимават с него, той започва да стои като нещо старомодно. „Сега е друго, сега е шоу.“ Това усещане за навлизане в храма, където първо трябва започваме да метем, дори, за да стигнем до там, че да започнем да проповядваме вече тотално се е загубило.“ „Искам моите студенти да запомнят от мен и да проповядват това, че като актьор трябва да влизаш във всяка една роля невъоръжен, гол. Да застанеш пред монолога на Хамлет като пред слънчев лъч и да оставаш този монолог да премине през теб, като слънчев лъч. Това да го превърнеш в норма, във всяка една роля да влизаш по този начин - невъоръжен, гол. Да си махнал всички хватки, номера, маниери от предишните роли, от предишните представления, и да влезеш в нещо ново, в нещо друго и това да бъде всяка вечер. Всяка вечер да играеш като за първи път, да се премерваш като за първи път с този слънчев лъч. Ако можеш да отстоиш това, мисля, театърът ще има смисъл за теб. Чуйте целият разговор от ефира на Дарик в аудиофайла. Във втората част на рубриката“Чакащи артисти“ гостува кино режисьорът Ради Стоянов, с когото говорим за условията, в които младите кино режисьори се опитват да създават своите късометражни филми: „Условията са ужасни. Наистина ужасни, но бидейки ужасни, точно това за мен се превръща в едно огромно предизвикателство, което ме мотивира да докажа, че можем да се справим и да направим нещо, което никой не е очаквал. Имам чувството, че ако я нямам тази мотивация и всичко е достъпно за мен, няма да постигаме това, което постигаме на този етап и няма да бъдем толкова мотивирани. Естествено не трябва да бъде нито едната, нито другата крайност. Трябва да има равновесие, но тази условност ме мотивира. Това е възможност човек да се обогатява културно, да търси естетически преживявания, духовност и смисъл.“ Той разказа и за ръководения от проф. Георги Дюлгеров  „Майсторски клас“ в НБУ , от който е бил част като студент: „Този клас има страхотен механизъм и алгоритъм намерен от проф. Дюлгеров, чрез който за изключително кратко време да ти помогне, независимо от знанията ти, от практиката ти, да разкажеш една история. И зрителят, който е гледал твоя филм да може поне да хване какво се е случило във филма на повърхността. Като частите на този механизъм, за да върви, са много прости: да имаш събитието в историята, да имаш случката, която води до събитието, да изградиш свят – дали условен, дали органичен, дали приказен – който е автентичен. Тоест зрителят да вярва на този свят, независимо какво се случва вътре. Едни много прости неща, които с повтаряне, с обсъждане на нашите идеи, с гледане на филми от големи класици, започват работят. В този клас ние непрекъснато обсъждаме всичките си идеи и всеки има правото да даде мнение, съвет. Повтарят се едни и същи неща, които като научиш накрая имаш възможността по-лесно, без да се спънеш много сериозно, да разкажеш една история.“ Чуйте целият разговор от ефира на Дарик в аудиофайла.

Разговор с Калоян Константинов, главен редактор на „КлинКлин“.

У Катаркини ще ритат топка, а хартиената бюлетина на радиоефира Петканов е подготвил стиска любопитки. Чуйте, вижте, светът ще бъде футбол съвсем скоро.

Любимото позитивно радиошоу на поколения българи започва с харакири. Минава през крадене на мъртви птици, позиране гол за ливански фрески и странна държава, която не е Франция, но може да прави коняк.

„Човек е разпънат на кръст. Четири мощни импулса разкъсват душата ни – стремеж към индивидуация и социализация, към трайност и промяна.

В студиото на ДАРИК психотерапевтът Нели Василева-Стефанова посочи първопричините за ниската самооценка.

8-милионното бебе е вече факт и полезната информация, която Габи Николова споделя, ще озари светлина върху важни събития за бъдещи и настоящи родители.

Здравейте, фенове планетата, днес ще натежите с три факта, а те са: 1. Защо хора женят жаби 2. Коя е най-дългата война без жертви 3. Какво животно води Лорд Байрън в Кеймбридж

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

В първото издание на "Часът на Веселин Маринов по Дарик" звездата на българската естрада призна, че е привърженик на столичния Левски. Преди години даже отменил дата на концерт в Шумен заради мач на Левски с Милан.

На 11-и ноември се навършиха 100 години от рождението на Кърт Вонегът, един от малкото писатели с класически и едновременно култово-нишов литературен статус. Неговата сатира, хумор и социални коментари са пример за най-чистата форма в тези жанрове.

Започваме петъчния ден с доктор Ненков и неговата гледна точка за актуалните събития.

Смешните вицове на д-р Ненков в „Дарик кафе“

Дезинформацията се разпространява най-вече в онлайн медиите. Около това твърдение се обединиха в “Кой говори” по Дарик радио Мартин Стаменов от Sensika Technologies, Никола Тулечки, експерт по данни, и Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление.

Не!Новините в Дарик кафе отново идват с държавнически апломб. Изберете си коалиция по ваш вкус и подобие и си имайте топ бъдеще. Вижте, чуйте, мечтайте!

Ооо, как е? Гласът ми отново е окей, което няма как да прецените от тези текст, но ако пуснете плей, ще чуете: 1) Какво прави братът на Хемингуей 2) Кои са си подарявали котки за сватбата 3) Какво е правил Даниел Дефо преди да пише

На този въпрос отговориха Аделина Банакиева, сдружение "Общност Мостове“ и Антоанета Иванова, Национална мрежа за децата.

Разговор с Яна Алексиева от Асоциация "Родители" и Владимир Христов, родител, участник в Асоциация "Родители"

Според Александра Петрова човек трябва да се научи да мисли и функционира по различен начин, ако има проблеми.

Вкакво точно са вярвали скандинавските народи и как са се изградили легендите за митичните божества, на които се кланят? Нийл Геймън ще ни въведе в този мистичен свят. За книгата “Скандинавска митология” авторът използва запазени скриптове от 13-и век, както и мащабното песенно творчество на скандинавците.

Все повече хора в България се интересуват от лични финанси и финансовата грамотност е много по-висока, отколкото беше преди 10 години. Все още обаче има много какво да се желае. Това заяви в рубриката "Портфейл" в ефира на Дарик радио Преслав Китипов, член на Управителния съвет на Института на дипломираните финансови консултанти. "Би било добре финансовото образование да започва още в училището, вероятно в гимназията, тъй като все пак се работи с терминология, която е хубаво да бъде разбрана и поднесена на един "човешки" език. Защото когато един човек навърши пълнолетие, тъй може да разписва всякакви документи и може да се изкуши да използва неподходящи финансови продукти, например високолихвен кредит, с който след това да се чуди какво да прави", коментира Китипов.

Фокусът на разговора бе и върху нова инвестиция от два милиона долара, която „Хийли” получи от чужди и български фондове за рисков капитал. Тя ще бъде използвана за развитие на стартъпи в начален стадий и дейността на компанията на американския пазар.

За живота изпълнен с талант и приключения.

Преходното поколение и новите възможности за реализиране потенциал.

Чуйте повече

Актуален скандал в шаха, задълбал прекалено навътре в личността на сочения за измамник, неслука на Драго Симеонов в градския транспорт, чистият край на най-мръсния човек в света и световен лидер, живял в пещера.

През ноември фактите идват преди парното и греят още повече. Завъртете надясно врътката и разберете: 1. Кой предлага крака си на своята дама 2. Какво можете да отгледате под Париж 3. Как можете да откажете хора от алкохола

Коледа наближава, но няма нужда да чакате още почти два месеца за да намерите специалния коледен брой на списание “9 Месеца” в печатната мрежа в цялата страна и онлайн на www.9meseca.bg

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

„Нито един политик не може да приведе народа през криза, ако той не работи по това тази общност да функционира като цялостност“, категоричен е Иван Иванов.

Те не са останали назад в историята. Темз ще ни запознае със съвременните будители - писатели, които продължават да творят и докосват съзнанието на читателя в България и по света.

Слушайте разговора с Деян Донков

Смешните вицове на д-р Ненков в „Дарик кафе“!!!

Доза хумор с добрия доктор!

Новият епизод на радио поредицата „Нотна стойност“ е посветен на Rolling Stones и техния хит „Satisfaction“. Как се стига до създаването на безсмъртната композиция чуйте в звуковия файл.

Не бива да падат маските, а да се поставят. Евроатлантизмът и Хелоуин ще стабилизират политическата обстановка. Чуйте, вижте, разберете как!

„Фактуално“ с Румен Иванов!

Днешната тема на рубриката “Анализирай това” в предаването “Кой говори?” с Александра Петрова беше свързана с наказанията при децата. Тя сподели, че както много родители са прекалено либерални, така други са крайно авторитарни. Както с много неща в живота, истината е някъде по средата.

Гостуването на Веселин Маринов в "Дарик Кафе"!

Управляващият директор на MK Brokers Николай Ваньов взе участие в рубриката "Портфейл" по Дарик радио

„С книги под завивките“ по Дарик!

Има лек застой в пазара на недвижими имоти, с поглед на състоянието му в столицата и във Велико Търново е агенция "Примо Плюс", гостува един от съдружниците в нея – Георги Янков.

За актьорските превъплъщения на Стефан Вълдобрев, ще говорим сега с него.

Разговор с Галин Стоев - директор на Национален театър Тулуза

Той заяви категорично, че никога не е казвал на себе си, че е писател. „Рано в живота си прецених, че може друг да го каже за теб, но не и ти да си го кажеш сам за себе си.“ „Повече от лошото писане ме дразни писането, което не е достатъчно добро. Лошото не може да дразни, но ако лети лошо, би дразнило. Ако е нещо, което има потенциал, но не е написано достатъчно добре, адски дразни“ обясни Карабашлиев, като допълни, че началото е изключително важно при писането.

Забавен край на работната седмица

"Б.Т.Р." и "Ахат" съветват как да опазим вярата

За четвърта поредна година МБАЛ Надежда провежда своята кампания за превенция и мониторинг срещу рак на гърдата и репродуктивни заболявания. Доктор Стаменов от МБАЛ Надежда и Габриела Николова от екипа на списание “9 Месеца” споделиха ценна информация относно процеса на диагностика и лечение.

Паралелно с 48-то НС, започва 237-то издание на Фактуално, където днес ще разберете за: 1. Коя птица е преродената версия на Влад Цепеш 2. Къде е имало професионални отказвачки на бракове 3. За следващия път

"Властта на гражданите" по Дарик.

Психологът Александра Петрова обясни как да се справяме и отговаряме на силните детски емоции при най-малките деца. В рубриката “Анализирай това” на предаването “Кой говори?” тя сподели, че много родители не разбират емоциите на децата и спецификите на детския мозък.

"Медии под обстрел" - резултати от проучването за свободата на словото в България през 2022 г. Текст към доклада: aej-bulgaria.org/библиотека/ Пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически кризи се превръщат във водещи фактори с дълбок отпечатък и върху медийната среда в България. Това ще покажат резултатите от шестото проучване за свободата на словото в страната, направено от АЕЖ-България и осъществено с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Анализът ще бъде представен на 17 октомври (понеделник) 2022 г. от 10:00 до 12:00 ч., зала Кеплер в Launchee на партерния етаж на ЦУМ. Автор на доклада е д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и преподавател в УНСС. Специален гост на събитието ще бъде Негово превъзходителство Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия в България. Резултатите от анкетата ще коментират Дарина Сарелска, ТВ журналистка и преподавателка, Мария Димитрова, главна редакторка на Zov News от Враца, и Орлин Спасов, медиен експерт от Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в СУ. Мария Черешева, журналистка и зам.-председателка на УС на АЕЖ-България, ще модерира дискусията.

Как са свързани подсъзнателните процеси на мозъка със свободната воля и изборите, които човек прави? Новата книга на Дейвид Игълман “Инкогнито - Тайният живот на мозъка” съдържа интересни отговори на този въпрос.

Смешните вицове на д-р Ненков в „Дарик кафе“!

Преди броени дни, на 9 октомври, се навършиха 82 години от раждането на Джон Ленън. Затова в този епизод на „Нотна стойност“ говорим за един мемориал, изграден в памет на легендарния музикант, с помощ и от България.

С какви предизвикателства се сблъскват журналистите, осмелили се да разказват истории от държави във военен конфликт? Защо военната журналистика все по-често е оставена в ръцете на репортери на свободна практика и какви рискове крие това? Как се подготвят репортерите, преди да поемат към някои от най-опасните места по света? Отговори на тези въпроси, лични истории и опит от първо лице представиха в предаването “За медиите: (само)критично” журналистът Георги Тотев и фоторепортерът Георги Кожухаров.

Петканов влиза с четвъртъшка доза дезинформация. Каквото и да ви вълнува, сигурно е отговорено и акъл е даден. Чуйте, вижте, успокойте се!

Български хелзинкски комитет навършва 30 години.

На днешната дата нищо не се е случило, затова ето три факта да ви оправят настроението: Кой футболист играе два мача в един ден. Кой парфюм не трябва да носите в джунглата. Как Артър Конан Дойл вярва във феи.

„Анализирай това“ с Александра Петрова.

Те се завръщат с нови песни, албум и книга в съавторство с Йордан Георгиев. Братя Аргирови разказват за годините творчество, концертите и дългогодишния живот извън България. Те се стремят към искреност и достоверност в своята биографична книга.

Darik Business Review e нов дигитален портал за бизнес новини с добавена стойност. Всеки понеделник слушателите ще могат да получат изчерпателна информация за финанси, инфлация, рецесия и менажиране на доходи.

SOUL FOR SALE е серия от картини, смесена техника – маслени бои, въглен, пастел и различни видове злато върху платно. В рамките на една седмица, 13-20 октомври 2022 г., галерия ЛАМПИОН ще бъде дом на последните произведения на художничката Аменун Женева.

За способността на музиката да докосва душата и така да я лекува среща с Петър Шулце - музикотерапевт от Германия, който наскоро беше в страната ни по покана на музикотерапевтичния институт в София.

Разказ за най-големия хит на екс-вокалиста на Genesis Новият епизод на „Нотна стойност“ е посветен на Питър Гейбриъл и неговата песен „Sledgehammer“. Как се стига до създаването ѝ и какви рекорди са постигнати с нея чуйте в звуковия файл. Вашите предложения за бъдещи теми на поредицата може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Историите днес са много и всякакви. Феноменално провален концерт на Ролинг Стоунс, фалшиво посолство, фалшив футболист, объркан германско-български музикант, стрихнин за допинг и какво ли още не.

Здравейте, честито паламудът излезе. Цъкнете триъгълното копче и ще научите: Как дете от еврейски произход става перфектното арийско бебе Как Дарвин изяжда животното, което е търсил половин година Кой умира от удар на по главата

Медицинска рехабилитация за хора с редки увреждания.

Разговор с психолога Александра Петрова.

AC/DC, Metallica и др. свирят в Москва месеци преди разпадането на Съветския съюз На 28 септември 1991 г. в Москва се случва нещо невиждано - повече от 500 000 души се стичат на летището „Тушино“, за да гледат AC/DC, Metallica, Pantera, The Black Crowes и EST. Историята на безпрецедентното събитие, провело се под шапката на фестивала „Monsters of Rock“, разказваме в новия епизод на „Нотна стойност“. Вашите предложения за бъдещи теми на поредицата може да изпращате на имейл адрес notnastoinost@abv.bg. Не пропускайте да последвате страницата на „Нотна стойност“ във Facebook, където редовно се публикуват материали на музикална тематика.

Христо Христозов представя новостите в света на киното.

Петъчния ден с доктор Ненков, Шкумбата и техните хумористични истории!

Смешните вицове на д-р Ненков и Шкумбата в „Дарик кафе“.

Четвъртък е, а изборният процес вече се е състоял в Петкановата глава. Не!Новините обхождат и щекотливите теми, така че никой да не остане неинформиран. Чуйте, вижте, размислете!

През обектива на Веселин Боришев, Клуб Z.

Отношението на обществото към различните хора.

Разговор с психолога Александра Петрова.

Добро утро, вие там! Днес не е сряда, вчера не беше сряда, но пък фактите са си факти и те са: 1) Откъде идва коктейл Молотов 2) Как Одри Хепбърн е помагала срещу нацистите 3) Как са почнали Олимпийските игри

Фестивал с лекции по “Човешки дизайн” и астрологични калкулации.

Антон ни въвежда в необятната вселена на фентъзи романите.